Този коментар просто заслужава да бъде публикуван!!! Отговорът ми може да бледнее…
max.yz: Яна, открито заявявам, че в тази ситуация сама си си виновна.
Нека първо отбележа няколко факта:
1. Алкохолът замъглява съзнанието ни и потиска моралните ни ценности.
2. Ако придържаш пиян човек и той залитне… залиташ и ти.
3. След лична любовна драма хората, хората (приказните герои) търсят близост (физическа) с някого. От личен опит – това притъпява донякъде болката.
4. Хората винаги се борят за максимална полза. Хората са егоисти.
5. Хората са актьори.Приказните герои още повече. Това им е работата.
6. Принцивете имат склонност да злоупотребяват с положението си. Никой не може да ги осъди. Винаги има опашка от принцеси умиращи от желание да бъдат употребени от принца, въпреки че знаят какво ще стане в крайна сметка(винаги съм се чудел как става този номер).
7. Жабите са коварни животни. Имат маскировачна кожа, която им осигурява прикритие. Дълъг лепкав език, с който ако те докопат един път няма измъкване. Винаги са на един скок от водата, и плуват бързо. Няма начин ти да ги докопаш
8. Малечка-Палечка е жена. Те никога не знаят какво искат т.е. знаят че искат нещо докато не го получат, като го получат знаят че не го искат, като го изгубят пак го искат (което потвърждава първоначалното ми твърдение).
9. Принцесите в приказките са нещо като статисти. Нищо не зависи от тях. Ламята отвлякла принцесата. Принца я спасил. А принцесата какво направила?!! Била отвлечена и после спасена.
Нека ти задам сега един много глупав въпрос:
Ти наистина ли искаше да бъдеш ПРИНЦЕСА и се върза на ПИЯН ПРИКАЗЕН ГЕРОЙ ЖАБО-ПРИНЦ, претърпял ЛЮБОВНА ДРАМА и все още с чувства към Малечка-Палечка, която е ЖЕНА и НЕ ЗНАЕ КАКВО ИСКА?!
Вярвам, че ако успееш да отговориш на този въпрос, ще разбереш къде е проблема.
Винаги съм се възхищавал на способността на хората (в частност на себе си), да свалят щита си и да остават съвсем беззащитни, когато стане дума за любов. Любовта е игра без правила. Всеки се опитва да прецака някого без да се съобразява с обещанията/приятелството/моралните ценности. Любовта е една от най-коварните игри в която залагаш всичко с надеждата да спечелиш нещо…. и обикновено губиш всичко. Но пък е забавно.
Яна: Не съм виновна аз! Уран е виновен!
Авторката: Яна е… героиня. Тя ми помогна да се справя с любовта. Бих нарекла любовта не просто игра, а хазартна игра с изключително високи залози. Любовта е само за хора, които не се страхуват от риска, от загубите и от смъртта. Аз умрях заради любовта си. Целият ми живот се разпадна на атоми, когато ме връхлетя. Личността ми умря. А след това и душата ми. Бях тотално изличена от чувство, което беше толкова велико и толкова ме превъзхождаше, че изчезнах в него. Погълна ме. Тогава боготворях човека, към който го изпитвах, но съм грешала. Трябвало е да боготворя самата любов. Защото само тя си е струвала. Тя е била най-ценното. Въпросният боготворен така успя да осере тази свята за мен любов, че не ми остана нищо друго освен да умра втори път. Та да може и любовта в мен да умре. И после бавно да се връщам към живота. Жива, но без любов. Яна ми помогна да направя това. За което съм й благодарна. И съм я пуснала да се забавлява сега. Заслужила го е.
Аз все пак съм астролог. Все пак имам я тази астрология като инструмент, който ми помага да преценявам хората и да предвиждам събитията. Тъй че не бих казала, че съм твърде учудена от развоя на събитията. Реалните събития имам предвид. Също така имам известни подозрения, подплатени с астрологични доказателства, за момента, в който ще срещна любовта отново. Ама до тогава какво да правя? Гледам да си запълвам ежедневието с драми, в които емоционалната инвестиция и риска са малки, но пък за сметка на това забавлението е голямо.
И да взема да отговоря най-накрая. Не, не съм искала да бъда принцеса. Аз съм кралица. Не, не съм се вързала. Забавлявах се.
Loading ...
Яна: Съгласен съм. Не знам до колко е виновен Уран, но не си виновна ти. Може би е добра идея да прережеш конците с които те управлява Авторката и да и изкрещиш в лицето, че не искаш да си вече кукла на конци и да ходи тя да се бута между шамарите ако иска да си докара емоции.
До Авторката: Яна е едно крехко създание, което страда пряко от твоите фантазии. Вярно е че ти си служи като щит в повечето ситуации, но дали емоциите които тя изпитва достигат при теб в чисто състояние.
А като всеки щит Яна скоро няма да издържи и ще поддаде. Какво ще правиш ти тогава? (Ако ще измисляш нова героиня предлагам да е Жана, и ще бъдат “Яна и Жана”)
П.С. Цял пост само за мен!!! Като малък винаги съм искал да стана известен. Благодаря ти, че осъществи тази моя детска мечта.
Я земете да се земете бе деца…млади, необвързани, умни, па и явно ги разбирате нещата…май се оформя нещо във въздуха
Наздраве
Каква драма, дами и господа! Първо да поздравя Яна за увлекателното четиво и първокласното умение да борави с думите. После ще си позволя да представя и моята визия за тези монументални персонажи от така подробно описаната трагикомедия:
Жабопринцът – млад, влюбен и загубен. Отказва му се всякакво право на собствена воля и избор. За разлика от действителността, в приказките си има некои канони и те се спазват от принцовете. Нема хък-мък, строй се, преброй се и марш да спасяваш принцесата. И да живееш щастливо с нея до края на дните си. Нищо, че още не я познаваш. Ти мъж ли си или… бръмбар?! К’ви Малечки-Палечки, к’ви пет лева… Да не би да са ти пораснали крила на рамената случайно.
Малечка-Палечка – дребна, загубена, ма не много влюбена. Попадала е последователно на къртица, плъх и жаба, и вече смята, че ее, те така по принцип си изглеждат принцовете. Трака с токчетата насам-натам с надеждата шумът да изплаши всякакви земноводни, подземни и канализационни създания. Чуди се какво да прави с младия, влюбен и загубен жабопринц. Вместо да му даде сърцето си, му дава ръката си. Защото си има друга, да кажем.
Яна Шарана – голяма, мъдра и гладна рибка изплува от блатото и лапва младия, влюбен и загубен принц-жаба. Той обаче вместо да си седи кротко, ръч-ръч в търбуха. И когато Яна го изплюва, той, леко объркан и зашеметен с бърза крачка се отдалечава от опасността отново да бъде глътнат от нещо неизвестно и по първи догадки – опасно. Отива леко гузен при Малечка-Палечка, дето не е усетила неговото отсъствие и е леко гузна от този факт.
Та в реалността историята за мен е следната – Момче среща момиче и се влюбва в него, ма несподелено. И понеже любовта е ценен ресурс, дето не трябва да се разхищава, едно друго момиче решава да облекчи любовната мъка на момчето. О, ужас, той обаче иска не спайдърмена, не трансформънса, ми оня червения камион, дето е на витрината и не се продава, щото е само за декорация.
Яна, благодаря ти за вдъхновението, много занимателни истории пишеш! Надявам се, че не преживяваш лично всичко това, наистина би било крайно изтощително.
Jojo,
Аз ти благодаря за забавния анализ на ситуацията. Всъщност това си е приказка и всеки сам си я тълкува. И за всеки неговото си тълкуване е вярно. Истината никога не е била една, макар някои да твърдят противното. Или онази Истина, която е една, определено не я пише в приказките.
В интерес на всички приказни герои, които продиктуваха хода на историята (и в правото си на съставител на тази история) бих добавила само следните незначителни детайли:
Не само любовта, ами и правото на избор е ресурс. Жабопринцът имаше право на избор и го е използвал както е намерил за разумно, което не е зле, защото така историята разчупи каноните на приказния свят, но пък доведе до някои неочаквани трансформации, придружени с последствия.
Малечка-Палечка има изключително сериозни основания да се страхува от псевдо-принцове, зад чиято маска се крият патриархални къртици,лукави плъхове или разлигавени жаби. Тя има нужда от любов, но е готова да намали риска от следващо нараняване и затова се задоволява с внимание. Вниманието също е ресурс. Но ако е добре управляван може да бъде увеличен. Малечка-Палечка е умна, отдава й се да управлява ресурсите и трябва да призная предварителната й прецена за жабопринца (че е по-скоро жаба, отколкото принц) се оказа по-вярна от моята (че е по-скоро принц, отколкото жаба).
Яна може и да е мъдра… поласкана съм, ако я виждаш в такава светлина. Мъдростта й идва от купищата негативен опит, натрупан в резултат от общуването с поредица от изброените по-горе анти-герои. Много често й се иска да е наивна без негативен опит, отколкото мъдра с негативен опит. Но е приела съдбата си. И понеже не притежава талант да прави предварителни преценки, и понеже на нея само внимание не й е достатъчно – има нужда и от други ресурси като секс, любов и забавления – проверява принцовете на практика. Това може да увеличи негативния опит, но пък без риск печалба няма – може да се случи и да удари джакпота.
Със сигурност преживявам лично всичко, за което пиша. Да, изтощително е на моменти. Но пък съм се научила да трансформирам негативния опит в приказки, защото… все ми се вярва, че някой някъде там в пространството има нужда от тях.