Е как да се кръстя за да се сетите че съм Мъж=Монж(арх.)?!

Любовта е основната движеща сила на живота….тя и омразата а те са едно и също ама с обратен знак. Ако не можеш нито да обичаш нито да мразиш значи явно си умрял. Не е имало един ден в живота ми без любов или омраза!

Наздраве

Яна

Няколко уточнения:

Първо извинете грубостта ми, че чак сега прочетох коментарите върху поста ми. Пишех на Яна и не очаквах че ще има коментари върху моя пост. Чета блога от време на време но чак сега случайно видях че темата се е развила.

Второ, както личи от името ми аз не съм жена! Просто да уточня…

За Яна:
Нямам нищо против емоциите, нито пък смятам че съм богоизбран. Мисля обаче че хората са такива каквито са и натрапчивото желания да се намери ‘идеален’ мъж или жена е обречено на провал по дефиниция. Както впрочем и стремежа към това да се ‘промени’ партньора в ‘положителна’ посока.
Любовта е огън и жар и раждане и смърт. Смисъла на всичко в отношенията между мъжа и жената. Обаче огъня е непостоянен….и често кратък. Което не го прави по слаб или по неистински. Стига хората да са искренни един към друг и наистина да се обичат. Любовта е вечна но често преминава от една форма в друга. Не намесвай лъжата и страха тука, те са белези на слабост и за жалост са доста присъщи на разглезените от майките си български мъже.

Към Венера: Естествено че има независимост. Може да я наречеш още свобода. Няма по чист и светъл идеал от свободата. В личен план това е силата да си себе си….без да имаш нужда от други хора за да си цял.

Към Дес: мисля че и да поплакала малко сега Дженифър е на далавера

а Брад преди да заживее щастливо с Анджелина разплака Дженифър

Защо си мислиш, че Яна яростно се бори за независимост? И какво е независимост? Всъщност няма такова понятие като “независимост”, ей такова самостоятелно и глобално нещо. Има независимост или зависимост от друго нещо. Та, формално погледнато Яна е зависима от 101 неща поне и както всяко друго нормално човешко същество не може да избяга от себе си, от желанията и емоциите си.
И точно тях ни разказва тук… и провокира и гнева и сълзите и усмивките и сарказма ни.
Поне аз заради това я чета, защото не е филмов сценарарий с Брад Пит и Аджелина Джоли. Защото е истински живот, истинска любов и истинска мъка.
Какво разбираме ние от мъжете? Какво ли разбирам аз от мъжете? Не знам? Ей, мъже, какво разбирам аз от вас? И на кого ли му пука? А мъжете какво разбират от нас жените? От мен? От Яна?
А може би не е въпрос на разбиране, а на взаимно зачитане… Може би, просто всеки човек има правото си на честност, уважение, на достойни взаимоотношения и прямота. Може би боли, когато не те зачитат или преценяват, че не се нуждаеш от чак толкова много… Може би боли и дори само да четеш за това…
Ами да, а при мен болката поражда гняв! И не ми пука дали поредния путьо ще се почувства неразбран, недооценен и недоебан. И дали така ще показвам страх и несигурност и изобщо, че не приличам на нито един от Бранджелина… Никой няма право безнаказано да наранява приятелките ми! Единстено съжалявам, че думите ми не могат да излекуват раните в душата на Яна!

Ако грешката е в нас, ако грешката е в това, че можем да изпитваме емоции, да се привързваме емоционално, да разтваряме сърцата си и душите си – ами тогава според мен живеем в доста погрешен свят. Ако трябва да се затваряме зад девет стени, да се заключваме с оловни вериги – тогава най-вероятно ще финишираме като съпругата, която се страхува да не я щипне някой. Брррр! Не искам да ставам такава Ледена Кралица. Най-вероятно няма да ми е комфортно със самата мен.

А може би няма грешка, може би има просто проблем – криза на взаимоотношенията, породена от това, че нашите нужди се променят, че ние искаме не просто екскурзия до Венеция, а равностойно партньорство. Че като можем да обичаме искаме и нас да ни обичат с равностойни стойности. Че ако можем да даваме, искаме и да получим равностойно на вложеното. Че някак не се чувстваме много комфортно в стандартните Лунно-Венерини роли. Само дето поколението с Уран във Везни (предполагам и ти си от това поколение) на първо време само ще разруши стереотипите, браковете, лицемерието в браковете и връзките, а дали ще успеем да го съградим това мечтано партньорство… това само времето ще покаже.

Много ти благодаря, че разказа тази история! Много хубаво разказваш! Аз освен да пиша, също обичам да чета истории. Имаш ли сили (и сълзи) да споделиш и историята за Оня?

Поздрави,

Яна

На мен ми е интересно защо все пак избра да дадеш за пример Брад Пит и Анджелина Джоли, а не твой позитивен опит. Не става ясно дали смяташ, че проблемът на разочарованите жени е, че не изглеждат като Анджелина. На мен ми е много по-интересно какво казва Брад Пит на жена си, за да оправдае своето ново увлечение, тъй като ако има сключен брак (за съжаление не следя светските хроники и не знам подробности) то тогава той се е заклел с нещо от сорта “докато смъртта ни раздели”. Как един мъж ще излезе с достойнство от неудържаната си дума и клетва (ако има такъв начин изобщо) – ето това ме интересува.

Иска ми се да споделя един случай, в който на едно астрологично парти, Рубенсова дама с пухкавия си син след като изслуша внимателно какво споделих с мой близък приятел по въпроса за личните ми проблеми, както и затова, че напоследък накъдето и да се обърна виждам проблеми във връзките на близките ми, на приятели, на колеги и никъде не съзирам светлинка в тунела, ми се усмихна самодоволно и каза: “Ами да те поканя тогава в къщи да видиш какво семейство имам аз!” Тя навярно смяташе, че нейната сполука в брака е резултат от някакви нейни лични качества, които аз не притежавам. А може би просто е искала да се похвали с нещо, на което искрено се радва и наслаждава – семейния си живот. Въпреки че ми стана доста неприятно от назидателния й тон, както и от това, че се включи в мой разговор без дори да се извини, аз я попитах дали тя и съпруга й имат навършени 42 години. Това – всеки астролог знае – е Урановата криза, наречена от психолозите “криза на средната възраст”. Тъй като тя беше само на 35 (доколкото си спомням), я помолих да повтори поканата си (ако е валидна) след 7-8 години и тогава ще дойда да се запозная с прекрасното й семейство. Оказа се, че не трябва да чакам дори толкова, поканата отпадна от самосебе си, тъй като само няколко месеца по-късно тя разбрала, че любящият й съпруг има не една, а две любовници, които така се скарали помежду си, че накрая цялата афера стигнала и до нейните уши. Мога да си представя колко унижена се е чувствала, колко предадена и колко болезнено трябва да е било цялото преживяване. Не съм доволна, съчувствам й с цялото си сърце. Е, тя избра да остане със съпруга си и след тази “случка”. Моят избор е бил различен и аз не съжалявам за него. Това, което аз търся от противоположния пол не е независимост, нито зависимост (брак например), а любов – една изключително луксозна “стока” или пък прекалено идеалистично понятие за времето, в което живеем. Във всички случаи голяма рядкост. Дай боже да я има на този свят!

Ние (говоря от името и на други разочаровани жени) знаем, че хармонията между половете е въпрос на уважение на различията, както и на определена емоционална инвестиция, доверие и разни други такива хубави неща. За съжаление в реалния живот това е доста трудно постижимо. Там в един момент съм имала всичко това, а в следващия момен съм го загубила. В друг момент съм смятала, че го имам, а се е оказвало, че съм се заблуждавала.

В реалния живот аз нямам и толкова много възможности да изразявам свободно емоциите си, затова именно е този блог – тук се чувствам добре с всички свои негативни и позитивни емоции, тук се чувствам в правото си да проклетясам мъжкото племе, а после пък да го похваля, ако така ми идва отвътре. И най-парадоксалното – покрай този блог се запознах с много чудесни жени!

Наздраве и от мен,
Яна

Към коментиращите повече или по-малко воинстващи жени от коментарната кохорта, вие наистина нищо ама нищичко не знаете за мъжете. Единствената емоция която усещам в постовете ви е страх и несигурност. Интересно защо Брад Пит например не пита Анжелина дали иска да са приятели а ще си строши краката да си порути семейството само и само да и падне в краката.

Жената и Мъжа са две половини от едно неразривно цяло и няма нито по-емоционален нито по-силен нито по-приспособим пол. Има само съответни индивиди…и от двата пола.

Назраве

Хмз, какво приятелство ти предлага той? Да го изслушваш, когато има проблеми с жена си? Да се виждате на кафе да говори един час за себе си, без да те попита как си?

Или пък ти предлага приятелство тип – “нека сме само приятели, които от време на време правим секс”; както на мен ми предложиха съвсем скоро…

А ето какво послание чух, докато гледах телевизия тези дни – “няма нищо лошо в това да правиш секс с някой, докато чакаш да се появи любовта на живота ти”. Предполагам че, няма да ти е трудно да познаеш полът притежател на думите…

А подобно приятелство.. много ми е познато, и на мен ми го предлагаха едно такова подобно.. само че това не е приятелство, не и както го разбирам аз.. това за мен си е някакво нескопосано изразено чуство за вина.