Историята, поне по мое мнение, приключи. Но живота си продължава. И ние с Вавилонеца пак се срещнахме. Не съм го търсила, не ми се и обади. Просто пристигна на една лекция (в офиса ми) заедно с лектора и в компанията на три шумни жени. Каза ми „Здравей”, а аз се държах възпитано и също го поздравих. Тъй като това все пак е моят офис – и той плуваше в мои води – успях да разбера от странични рибки, че той не може да ми се обади, защото съм му сърдита и не му говоря. Тъй като бях твърдо решена да се държа възпитано докрай, аз оборих страховете му на вечерята след лекцията, където той и лектора бяха заобиколени (като в дустория) от същите тези шумни жени. Една от тях дори му държеше ръката по едно време. Може би трябваше да ревнувам – ами не, не мога да ревнувам от такива точно жени. Самоуки, самообявили се за „астроложки”, привлечени от аурата на великите астролози (самообявили се за велики астролози). Такива жени винаги носят в дамската си чанта хороскопа си. Когато общуват с астролози започват да разпитват за собствените си планети, аспекти и транзити. Ако астрологът отсреща прояви минимално количество интерес и ги удостои с уклончив отговор, че целият хороскоп е важен, а не само една планета – те, разбира се, са подготвени. Вадят хороскопа от чантата си и го навират под носа на клетия астролог. Който всъщност се надява в общуването да получи възхищение, а не въпроси. Е, може би и секс от която си хареса.
Та аз участвах спорадично в няколко разговора на масата, размених реплики с Вавилонеца, репликите ми бяха гарнирани с лъчезарна усмивка. Към края на вечерята проведох един кратък личен разговор. Попитах го колко време ще е в София и мога ли да го видя. Да, можело да се видим. Тогава попитах:
- Ще ми се извиниш ли?
Този въпрос доста го смути. Той смутолеви нещо от сорта, че ще разберем като се видим.
- Чудесно! - казах аз – Обади ми се ти, защото съм ти изтрила всички телефони.
Не бях убедена, че ще се обади след тези мои реплики, но явно съм се усмихвала твърде лъчезарно и още по обяд на следващия ден той ми звънна. Разбрахме се да се видим в едно кафене на „Графа”, което той нарече „нашето” само защото сме ходили там няколко пъти. Чудесно, ще дойда!
Пристигнах в „нашето” кафене без очаквания. Поговорихме на много безопасни теми. Час и десет минути говорихме за него – за това какви са новите му творчески планове, за сина му, за плановете му как ще се бори за него от тук нататък. И, разбира се, за жена му. Колко е жестока и как не му вдига телефона дори, когато звъни, за да чуе сина си. Как той не е имал намерение да лишава сина си от майка, но тя с пълно съзнание и целенасочени действия го лишава от баща. Уверих го, че му съчувствам и разбирам мъката му.
След като приключихме всички теми, които касаят него, аз казах:
- А сега искам да поговорим за мен. – дори само тази реплика го накара да се свие в ъгъла. Аз се направих, че не забелязвам и продължих. – Колкото и налудничаво да е от моя страна, аз искам ти да ме разбереш. Аз те разбирам и ти съчувствам за това, което си преживял и което преживяваш. Но искам и ти да ме разбереш. Ти влезе в живота ми, когато аз вече бях наранена. От други. И аз те предупредих, казах ти, че имам проблеми, че се страхувам да започна връзка, но казах и какво очаквам от една връзка. За съжаление ти не беше така открит с мен, не взе предвид нещата, които съм споделила и… така ме нарани.
Не, той не е съгласен, че ме е наранил. Аз не трябвало да приемам нещата така. Не трябвало да изпитвам такива силни чувства. Трябвало просто да ги приема спокойно и да не ми пука. Като не става значи продължавам нататък без да се задълбочавам.
- Да, може би ако ти беше на мое място нямаше да се задълбочиш. Но аз съм чувствителна, такава съм. Преживявам нещата. Не можеш ти да ми казваш как да се чувствам, а и аз не избирам как да се чувствам. Само споделям какво съм изпитала. И искам да разбера защо не си взел впредвид това, което казах още в началото на връзката.
А Коко за първи път ли идва на ваша лекция? Друг път идвал ли е?
- Ти разговора ли отклоняваш сега? Ами няма да стане. Сега говорим за мен. Говорихме за теб час и десет минути, мисля, че и аз заслужавам известно количество време.
Той не бил подходящ за сериозна емоционална инвестиция. Освен това не ми бил обещавал нищо.
- А защо не ми каза, че си неподходящ в самото начало? За да си сигурен, че ще получиш това, което искаш. И също така за обещанията не съм съгласна – обеща ми, че дори да изчезнеш само аз ще знам къде си. Освен това ми каза да спра да ходя на терапия и да си говоря с теб – приех това като готовност да си дом мен. Е, аз направих своя избор, доверих ти се и за съжаление платих доста скъпо за това.
Ама защо да съм платила скъпо. Освен това с тези крайни реакция аз го плаша. Той се страхувал от мен. Не можел сега да остане да спи с мен в една стая, защото се страхувал. Аз съм била опасна за него.
- О, така ли, ама то не е мъжествено мъж да се страхува от една жена. При това… да виждаш да съм въоръжена?
Не можело да съм толкова агресивна към партньорите си, още повече в началото на една връзка. Така съм щяла да уплаша всеки.
- Началото на една връзка? Ами за каква връзка говорим, като ти изчезна. И моята реакция е логична, ти я предизвика. Ако си спомняш, когато дойде, аз първо се разплаках, но ти вместо да ме успокоиш или да говориш с мен тогава, реши, че е най-добре да си тръгнеш. И защо смяташ, че аз нямам право на емоции, че нямам право да съм ядосана. Защото не ти е удобно ли? Аз смятам, че емоциите и реакциите ми са съвсем нормални.
Аз трябвало да оставя връзката да се развива спонтанно.
- А коя точно връзка да оставя да се развива спонтанно? Тя не се развива спонтанно, а както ти е удобно на теб. И ако се окаже, че аз съм същество от плът и кръв, имам емоции, които не са ти удобни и емоционални нужди… какво става тогава? Ти се плашиш и си тръгваш. Според мен ми дължиш извинение.
Не ми дължал нищо.
- Чудесно. Аз знам, че Стрелците са идеални. Ама ще ме извиняваш – спонтанно не означава по твоите правила. Или както ти е удобно само на теб.
Не било добре за мен да се изкарвам жертва.
- О, да, и аз не искам да се изкарвам жертва. Но се чувствам наранена. Не мога да се сетя за по-подходяща дума, която да опише състоянието ми. Всъщност чувствам се и използвана.
Той можел да каже същото – че аз съм го използвала.
- Ами как точно съм те използвала? Сметките, които си платил за мен не са чак толкова много и защо мислиш, че аз не мога да си ги платя сама. А по отношение на секса – ти и там беше доста егоистичен и се грижеше предимно за собственото си удоволствие, но нито веднъж не ме попита дали ми е хубаво. Мога да кажа дори, че съм се чувствала доста стресирана. Тъй че… не виждам къде точно е моята полза. А и не съм смятала, че отношенията са поставени на такава потребителска основа.
Трябвало или да използвам мъжете или да им се наслаждавам, което било същото.
- Може би, но да използвам някого противоречи на същността ми.
А сега Лили в Бургас ли ще остане? Няма ли да преподава повече?
- Пак ли отклоняваме разговора? Няма да стане. Не ми се говори за Лили.
Той много ме харесвал, много съм му била интересна, намирал ме за много секси. И сме имали хубави моменти заедно.
- Аз не живея с хубавите моменти от миналото, аз съществувам в настоящето, а освен това искам и бъдеще. Много добре си знам цената. Знам какво мога да дам в една връзка. Ти може и да си гениален астролог, но мен това никога не ме е впечатлявало. Аз харесах в теб други неща, които впоследствие се оказаха опасни за мен. Иначе … да, има много жени, които биха легнали с теб само заради аурата ти на гениален астролог. Моите причини бяха различни. А хубавите сексуални моменти… ами както вече ти казах те са били хубави само за тебе. И въпреки това аз исках да бъда с теб.
Ето ние с него сме можели да бъдем приятели, такава можело да е нашата връзка. – каза това сякаш ми даваше наказателен вот, задето проявявам такива страшни емоции.
- Аз не съм тук, за да моля нито за приятелска, нито за сексуална връзка. Дойдох да говорим, с надежда да ме разбереш и да си изясня някои неща. А и не желая твоето приятелство.
Че защо, човек винаги имал нужда от приятели.
- Ами защото не смятам, че мога да разчитам на тебе, пък и не те уважавам. Като астролог може и да си гениален, но като човек… Между другото тази година ти си третия, който ми предлага приятелство – онзи женения, онзи гея и ти. И всички искате да си говорите с мен, защото съм много интересна. Ами да, интересна съм, ама не съм компаньонка. И като седнем да си говорим какво – женения ми говори за жена си, гея ми говори за бившата си приятелка, ти ми говориш за бившата си жена. А за мен кой и кога ще говори?
А защо съм се разделила с бившите си съпрузи. ¬– за да опровергае твърдението ми, той прояви интерес към мен. Аз вече съм му разказвала, но това не го е интересувало и очевидно го е забравил. Е, като съм възпитана, да съм възпитана до край. Поразказах му с няколко думи. Разплаках се малко, стана ми мъчно като си припомних през какво съм минала борейки се втория ми син да има баща.
- А знаеш ли кога ме изостави женения? Когато се разплаках. Извинявам се за сълзите си сега, знам, че те натоварват и плашат. Ама какво да направя като съм чувствителна. Между другото стиховете на Руми, които ми рецитираше – ти вникваш ли в тях? Или просто ги рецитираш, за да впечатляваш жените, които искаш да вкараш в леглото си. Ако ми беше казал в самото начало, че се интересуваш само от секс, никога нямаше да съм с тебе. И тъй като получих всички отговори ще те освободя от този тежък разговор. Мъките ти свършиха. – казах аз и избърсах с достойнство сълзите си. Платих сметката – за да не излезе, че го използвам. После си тръгнах.
Не ми беше тъжно, леко ми беше. Чувствах се донякъде щастлива, че успях да кажа всичко, което исках. Чувствах се донякъде щастлива и от това, че проблема не е в мен. И този път няма да ходя на психотерапевт. Аз си знам, че не съм страшна. Че за този, който си даде труда да ме опознае, няма как да съм страшна и опасна – аз съм крехка и уязвима, вярвам в разни неща като любовта и доброто в хората. А дали съм опасна – вероятно да. Змията кога хапе? Когато е застрашена. Е, нямам намерение да позволявам на който и да било да ме мачка. Ако съм страшна, кои са моите оръжия? Гнева ми? Сълзите ми? Или това, че мога да обичам. Или че искам да получа нещо в замяна на моите чувства и тяло? А може би страха си е в тези, които се плашат. Може би мъже като Вавилонеца очакват жените да нямат емоции, особено негативни, да не се нараняват, дори да имат основания, да са нещо като навити на пружинка секс машини, да нямат емоционални нужди, но да са способни да запълват мъжките емоционално-сексуални нужди. Аз съм една нормална жена. И когато водех този разговор си мислех следното: аз го водя не само от мое име, а от името на всички жени, които са изпитвали гняв, задето са били подведени и консумирани, задето чувствата им не са били уважени. От името на всички жени, които не са имали правото да изразят емоциите си. Защото емоциите са неудобни. Неспонтанни. Плашещи. Горките уплашени мъже. Кой ни е излъгал, че сълзите ни са оръжие?
Така хубаво се чувствах, че се възнаградих с още един подарък. Купих си боти, които тропат и така възвестяват идването на Страшната с Крайните Емоции.
И това съвсем не беше шопинг терапия – т.е. аз не си ги купих, за да ме накарат да се чувствам добре, а защото се чувствах добре и те се оказаха едно прекрасно продължение на моето прекрасно усещане за мен самата. Бяха доста скъпи, но в никакъв случай не ме разориха – можех да си ги позволя. И бях доволна, че си ги купувам сама, а не с парите на някой уплашен и използван мъж.
И в заключение искам да ви попитам – за вашето мнение. Споделете го с мен, моля ви!
Нормално ли е да изразяваме емоциите си?
Вие бихте ли приели приятелство при такава ситуация?
И оръжие ли са женските сълзи?
Тази вечер ще пия. За силните мъже. Които тепърва ще срещна.
А накрая, в заключение, ще си позволя една мъничка доза цинизъм, за която ви моля да ми простите (обикновено не говоря такива неща): Ако на тези мъже, с които имах неблагополучието да се сблъскам през изминалите 10 месеца, приятелството им е като чукането, за мен е въпрос на достойнство да откажа. И двете. Който си може – си може. Който не си може – не си може и това е.
Loading ...
Яна!
Ама колко пъти ще ти казваме: не си ти грешната!
И земята все пак се върти независимо дали хората вярват в това!
Да, напоследък мъжете са путки! И все повече изпутяват! И понеже са такива путки единственото за което могат да мислят и да вложат някакви усилия са путки. Ама и в тая област поради горепосочените си дадености не се справят добре. За целта си трябва мъжкар!
Не се отчайвай!
Все си мисля, че има мъже на света, просто гъстотата им е намаляла…
И не, не приемай такова приятелство! Какво е това да предлагаш приятелство. Това не става ей така, аз ще ти стана приятел, а ти на мен ще ми въртиш свирки.
Или сте приятели или не сте, и колкото и да се напъва и да реди мили заучени фрази (мъже, крайно време е да смените тоя рефрен с нещо ново!) няма го майстора!
Много хубави ботички, стават и да им мачкаш Вавилоно-шефските физиономии! Стават и да стъпваш гордо сред меките им голи “обещания”. Стъпвай гордо и настъпвай! И не гледай надолу, който заслужава ще е на висота да те гледа в очите!
Благодаря ти за всичко, което ми даваш!
P.S. Моля прости ужасния речник на една много разгневена Венера.
Ааа естествено, че е най-нормалното нещо да си изразяваме емоциите! Това, че един голям процент от мъжете умират от страх като видят пред себе си жена, която показва дълбоки чуства и говори за емоциите си – това си е техен проблем! Не знам дали сълзите са оръжие.. понякога са, но пак зависи от чуствата на отсрещния май
Но ги плашат.. много ги плашат, когато техните чуства са далееееч по-плахи и повърхностни..
А подобно приятелство.. много ми е познато, и на мен ми го предлагаха едно такова подобно.. само че това не е приятелство, не и както го разбирам аз.. това за мен си е някакво нескопосано изразено чуство за вина.
Сълзите ги плашат, защото ги карат да се чувстват малко виновни. Защото са прекалено солени, за лесни преглъщане и продължаване напред към следващото блюдо.
Поне според мен.
Хмз, какво приятелство ти предлага той? Да го изслушваш, когато има проблеми с жена си? Да се виждате на кафе да говори един час за себе си, без да те попита как си?
Или пък ти предлага приятелство тип – “нека сме само приятели, които от време на време правим секс”; както на мен ми предложиха съвсем скоро…
А ето какво послание чух, докато гледах телевизия тези дни – “няма нищо лошо в това да правиш секс с някой, докато чакаш да се появи любовта на живота ти”. Предполагам че, няма да ти е трудно да познаеш полът притежател на думите…
Към Яна, единствения начин да се отървеш от натрапчивото си постоянно разочарование от мъжете като цяло и в частност е да престанеш да мислиш за мъже и връзки през цялото време. Само така ще си наистина независима!
Към коментиращите повече или по-малко воинстващи жени от коментарната кохорта, вие наистина нищо ама нищичко не знаете за мъжете. Единствената емоция която усещам в постовете ви е страх и несигурност. Интересно защо Брад Пит например не пита Анжелина дали иска да са приятели а ще си строши краката да си порути семейството само и само да и падне в краката.
Жената и Мъжа са две половини от едно неразривно цяло и няма нито по-емоционален нито по-силен нито по-приспособим пол. Има само съответни индивиди…и от двата пола.
Назраве
Здравей Монж,
Аз лично съм благодарна на тези жени, че са изразили емоциите си, а не само мнението си. Страховете и несигурността са нормални човешки емоции е много по-добре да се изразяват, отколкото да се потискат. Може пък и те, като мен, да са преживели разочарование. А ако ти не си – тогава приеми нашите аплодисменти и се чувствай късметлийка! Но не богоизбрана, защото рано или късно всеки се сблъсква с проблем във връзките.
На мен ми е интересно защо все пак избра да дадеш за пример Брад Пит и Анджелина Джоли, а не твой позитивен опит. Не става ясно дали смяташ, че проблемът на разочарованите жени е, че не изглеждат като Анджелина. На мен ми е много по-интересно какво казва Брад Пит на жена си, за да оправдае своето ново увлечение, тъй като ако има сключен брак (за съжаление не следя светските хроники и не знам подробности) то тогава той се е заклел с нещо от сорта “докато смъртта ни раздели”. Как един мъж ще излезе с достойнство от неудържаната си дума и клетва (ако има такъв начин изобщо) – ето това ме интересува.
Иска ми се да споделя един случай, в който на едно астрологично парти, Рубенсова дама с пухкавия си син след като изслуша внимателно какво споделих с мой близък приятел по въпроса за личните ми проблеми, както и затова, че напоследък накъдето и да се обърна виждам проблеми във връзките на близките ми, на приятели, на колеги и никъде не съзирам светлинка в тунела, ми се усмихна самодоволно и каза: “Ами да те поканя тогава в къщи да видиш какво семейство имам аз!” Тя навярно смяташе, че нейната сполука в брака е резултат от някакви нейни лични качества, които аз не притежавам. А може би просто е искала да се похвали с нещо, на което искрено се радва и наслаждава – семейния си живот. Въпреки че ми стана доста неприятно от назидателния й тон, както и от това, че се включи в мой разговор без дори да се извини, аз я попитах дали тя и съпруга й имат навършени 42 години. Това – всеки астролог знае – е Урановата криза, наречена от психолозите “криза на средната възраст”. Тъй като тя беше само на 35 (доколкото си спомням), я помолих да повтори поканата си (ако е валидна) след 7-8 години и тогава ще дойда да се запозная с прекрасното й семейство. Оказа се, че не трябва да чакам дори толкова, поканата отпадна от самосебе си, тъй като само няколко месеца по-късно тя разбрала, че любящият й съпруг има не една, а две любовници, които така се скарали помежду си, че накрая цялата афера стигнала и до нейните уши. Мога да си представя колко унижена се е чувствала, колко предадена и колко болезнено трябва да е било цялото преживяване. Не съм доволна, съчувствам й с цялото си сърце. Е, тя избра да остане със съпруга си и след тази “случка”. Моят избор е бил различен и аз не съжалявам за него. Това, което аз търся от противоположния пол не е независимост, нито зависимост (брак например), а любов – една изключително луксозна “стока” или пък прекалено идеалистично понятие за времето, в което живеем. Във всички случаи голяма рядкост. Дай боже да я има на този свят!
Ние (говоря от името и на други разочаровани жени) знаем, че хармонията между половете е въпрос на уважение на различията, както и на определена емоционална инвестиция, доверие и разни други такива хубави неща. За съжаление в реалния живот това е доста трудно постижимо. Там в един момент съм имала всичко това, а в следващия момен съм го загубила. В друг момент съм смятала, че го имам, а се е оказвало, че съм се заблуждавала.
В реалния живот аз нямам и толкова много възможности да изразявам свободно емоциите си, затова именно е този блог – тук се чувствам добре с всички свои негативни и позитивни емоции, тук се чувствам в правото си да проклетясам мъжкото племе, а после пък да го похваля, ако така ми идва отвътре. И най-парадоксалното – покрай този блог се запознах с много чудесни жени!
Наздраве и от мен,
Яна
Здравей Топлийче,
Ако грешката е в нас, ако грешката е в това, че можем да изпитваме емоции, да се привързваме емоционално, да разтваряме сърцата си и душите си – ами тогава според мен живеем в доста погрешен свят. Ако трябва да се затваряме зад девет стени, да се заключваме с оловни вериги – тогава най-вероятно ще финишираме като съпругата, която се страхува да не я щипне някой. Брррр! Не искам да ставам такава Ледена Кралица. Най-вероятно няма да ми е комфортно със самата мен.
А може би няма грешка, може би има просто проблем – криза на взаимоотношенията, породена от това, че нашите нужди се променят, че ние искаме не просто екскурзия до Венеция, а равностойно партньорство. Че като можем да обичаме искаме и нас да ни обичат с равностойни стойности. Че ако можем да даваме, искаме и да получим равностойно на вложеното. Че някак не се чувстваме много комфортно в стандартните Лунно-Венерини роли. Само дето поколението с Уран във Везни (предполагам и ти си от това поколение) на първо време само ще разруши стереотипите, браковете, лицемерието в браковете и връзките, а дали ще успеем да го съградим това мечтано партньорство… това само времето ще покаже.
Много ти благодаря, че разказа тази история! Много хубаво разказваш! Аз освен да пиша, също обичам да чета истории. Имаш ли сили (и сълзи) да споделиш и историята за Оня?
Поздрави,
Яна
Към Monzh:
Защо си мислиш, че Яна яростно се бори за независимост? И какво е независимост? Всъщност няма такова понятие като “независимост”, ей такова самостоятелно и глобално нещо. Има независимост или зависимост от друго нещо. Та, формално погледнато Яна е зависима от 101 неща поне и както всяко друго нормално човешко същество не може да избяга от себе си, от желанията и емоциите си.
И точно тях ни разказва тук… и провокира и гнева и сълзите и усмивките и сарказма ни.
Поне аз заради това я чета, защото не е филмов сценарарий с Брад Пит и Аджелина Джоли. Защото е истински живот, истинска любов и истинска мъка.
Какво разбираме ние от мъжете? Какво ли разбирам аз от мъжете? Не знам? Ей, мъже, какво разбирам аз от вас? И на кого ли му пука? А мъжете какво разбират от нас жените? От мен? От Яна?
А може би не е въпрос на разбиране, а на взаимно зачитане… Може би, просто всеки човек има правото си на честност, уважение, на достойни взаимоотношения и прямота. Може би боли, когато не те зачитат или преценяват, че не се нуждаеш от чак толкова много… Може би боли и дори само да четеш за това…
Ами да, а при мен болката поражда гняв! И не ми пука дали поредния путьо ще се почувства неразбран, недооценен и недоебан. И дали така ще показвам страх и несигурност и изобщо, че не приличам на нито един от Бранджелина… Никой няма право безнаказано да наранява приятелките ми! Единстено съжалявам, че думите ми не могат да излекуват раните в душата на Яна!
до Monzh;
а Брад преди да заживее щастливо с Анджелина разплака Дженифър
Скъпи момичета,
Няколко уточнения:
Първо извинете грубостта ми, че чак сега прочетох коментарите върху поста ми. Пишех на Яна и не очаквах че ще има коментари върху моя пост. Чета блога от време на време но чак сега случайно видях че темата се е развила.
Второ, както личи от името ми аз не съм жена! Просто да уточня…
За Яна:
Нямам нищо против емоциите, нито пък смятам че съм богоизбран. Мисля обаче че хората са такива каквито са и натрапчивото желания да се намери ‘идеален’ мъж или жена е обречено на провал по дефиниция. Както впрочем и стремежа към това да се ‘промени’ партньора в ‘положителна’ посока.
Любовта е огън и жар и раждане и смърт. Смисъла на всичко в отношенията между мъжа и жената. Обаче огъня е непостоянен….и често кратък. Което не го прави по слаб или по неистински. Стига хората да са искренни един към друг и наистина да се обичат. Любовта е вечна но често преминава от една форма в друга. Не намесвай лъжата и страха тука, те са белези на слабост и за жалост са доста присъщи на разглезените от майките си български мъже.
Към Венера: Естествено че има независимост. Може да я наречеш още свобода. Няма по чист и светъл идеал от свободата. В личен план това е силата да си себе си….без да имаш нужда от други хора за да си цял.
Към Дес: мисля че и да поплакала малко сега Дженифър е на далавера
Към Монж:
Така кажи бре, момче! Как точно трябваше да разберем че не си “една от нас”. Пък има мъдрост някаква дето блика от думите ти.
Харесва ми дефиницията ти за любовта. Силно се надявам почива на личния опит – аз май на този етап от живота си уважавам само изпитани в практиката дефиниции.
Натрапчивото търсене не е решение – дори с това съм съгласна. То за мен отдавна приключи. Вече не търся идеален, а просто нормален. Инак този блог описва може би едва 20% от нещата, които ме вълнуват в този живот. И съществува заради историите и любовта към разказването на историите, а не за да си ривем солидарно. Ние го правим и извън блога – на който когато му дойде ред да е в драма и тича при другите да си пореве.
Яна
Хахаха. Ок, така е няма вездесъщи блогове. Само админите са вездесъщи…
Е как да се кръстя за да се сетите че съм Мъж=Монж(арх.)?!
Любовта е основната движеща сила на живота….тя и омразата а те са едно и също ама с обратен знак. Ако не можеш нито да обичаш нито да мразиш значи явно си умрял. Не е имало един ден в живота ми без любов или омраза!
Наздраве