Той беше невъзможен и точно по тази причина безопасен за влюбване – сиреч обект, който не само никога (според мен) нямаше да мога да притежавам, ами и никога (пак според мен) нямаше да ме погледне както мъж жена. Той беше:
- женен
- прекалено идеален
- недостъпен
Влюбих се с чиста съвест! Просто нямаше от какво да се притеснявам, тъй че дадох воля на емоциите си – смятах, че съм се метнала като риба в море от любов, а то какво се оказа… риба в тиган. Ама нейсе! Нали доброволно съм се метнала – кой ми крив.
Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!
Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.
„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.
Една книга за любовта.
От редакторката
Анна Димова


0 Responses to “Писмо 3: Обектът”