Шараните

Превземам те.
Клетка по клетка.
Със всеки дъх
и всеки удар
на сърцето.

Прониквам в теб
като кислород
в кръвта,
като топлина
през порите.

Пронизвам
празните
междуклетъчни пространства.
И карам мембраните
да тътнат като тъпани.

Разсичам
догмите
загнездени
в невронните ти възли.

Наточвам
остриетата
на твоите полярности
и танцувам кадрил
с всички снежни кралици
в сърцето ти.
Докато се стопят
от удоволствие.

Залагам
фотонни мини
в ядрото
на твоя пулсиращ
дуализъм.

И след взрива,
след клането,
след потопа,
в теб ще се отвори
място
за душата ти.

Изкушавах се
да отключа
веригите ти.
Но как щеше да разбереш
какво е свободата.

Изкушавах се
да те целуна.
Но как щеше да разбереш
какво е робство.

Изкушавах се
да си тръгна.
Защото не те познавам.
Но не го направих.
Как бих разбрала дали това е
любов?

Отвори очи!
Стопените снежни кралици
сълзят от очите ти.
Изпивам те.
Капка
по
капка.