Превземам те.
Клетка по клетка.
Със всеки дъх
и всеки удар
на сърцето.
Прониквам в теб
като кислород
в кръвта,
като топлина
през порите.
Пронизвам
празните
междуклетъчни пространства.
И карам мембраните
да тътнат като тъпани.
Разсичам
догмите
загнездени
в невронните ти възли.
Наточвам
остриетата
на твоите полярности
и танцувам кадрил
с всички снежни кралици
в сърцето ти.
Докато се стопят
от удоволствие.
Залагам
фотонни мини
в ядрото
на твоя пулсиращ
дуализъм.
И след взрива,
след клането,
след потопа,
в теб ще се отвори
място
за душата ти.
Изкушавах се
да отключа
веригите ти.
Но как щеше да разбереш
какво е свободата.
Изкушавах се
да те целуна.
Но как щеше да разбереш
какво е робство.
Изкушавах се
да си тръгна.
Защото не те познавам.
Но не го направих.
Как бих разбрала дали това е
любов?
Отвори очи!
Ти искаш да се любим.
А ще посмееш ли?
Стопените снежни кралици
сълзят от очите ти.
Изпивам те.
Капка
по
капка.

Трябва да пишеш поезия, Яна. Наистина.
Яна, ти си истинско съкровище! Разтърсваш с думи!Разбираш ли, че това е опасно, прекрасно и истинско…! Благодаря, за искрата която носиш
Благодаря ви! И за думите и за това, че ме четете!