Шараните

Първи напътствия
Към Наръчник за Лична Промяна: част І

Вярата ми в доброто (във всеки човек) никак не правеше хората по-добри. Отне ми няколко ценни години да осъзная, че от такава вяра полза няма. Да не говорим пък за друга силно надцеянава абстракция – надеждата. Надеждата е причинила повече вреда, отколкото полза на човечеството. Нека не забравяме, че тя се е пръкнала от кутията на лукавата Пандора наред с куп други ужасии. Надеждата другият да се промени, да му дойде акъла в главата, да спре да пие и т.н. държи по-здраво от окови. Надеждата, че нещата ще се подредят от само себе си, стига малко да проявим търпение и да почакаме. Надеждата, че ще спасим брака си, ако се преместим в ново жилище. Надеждата твърде често има горчив вкус на страдание. Ама то пък на кой ли му трябва да е щастлив?! *

* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)