Шараните

Първи напътствия
Към Наръчник за Лична Промяна: част І

Вярата ми в доброто (във всеки човек) никак не правеше хората по-добри. Отне ми няколко ценни години да осъзная, че от такава вяра полза няма. Да не говорим пък за друга силно надцеянава абстракция – надеждата. Надеждата е причинила повече вреда, отколкото полза на човечеството. Нека не забравяме, че тя се е пръкнала от кутията на лукавата Пандора наред с куп други ужасии. Надеждата другият да се промени, да му дойде акъла в главата, да спре да пие и т.н. държи по-здраво от окови. Надеждата, че нещата ще се подредят от само себе си, стига малко да проявим търпение и да почакаме. Надеждата, че ще спасим брака си, ако се преместим в ново жилище. Надеждата твърде често има горчив вкус на страдание. Ама то пък на кой ли му трябва да е щастлив?!

Аз съм пристрастена към щастието. Не знам защо, но ужасно много държа да съм щастлива и да плувам в кротка и самодоволна еуфория. Точно по тази причина не обичам промяната. Обаче състоянията на кротка и самодоволна еуфория не траят вечно. Понякога дори изглеждат недостъпни. То е като лисицата и гроздето. Влизате в райската градина през процепче, хапвате грозде до насита и напълнявате порядъчно. Една сутрин осъзнавате, че гроздето е свършило. Естествено някой друг го е взел, вие нямате нищо общо. Ала градината вече е затвор. Дори да искате да излезете през същото процепче – вече не можете, твърде нашишкавяли сте от хубав живот. Освен ако не се промените достатъчно. Освен ако не се вталите до токова, че да се измъкнете – и ето я Надеждата – от другата страна да ви чака друга градина, пълна с грозде, по-хубаво от предишното, защото вече сте се измъчили достатъчно… И гладът ви трябва да бъде задоволен. Че как иначе! Инак няма да е спарведливо… Само дето на кой ли му хрумва, че отслабването и съответно измъкването ще са далеч по-бързи, ако вместо да се вайкате и оплаквате, пофитнесувате. За разнообразие.

Следователно, промяната трябва да се прилага само като лекарство или спешна интервенция в случаите на трайно заболяване от нещастие и недоволство. Дори да не я приложите съзнателно, тя ще ви бъде наложена от обстоятелствата. Съпротивата ви само и единствено ще удължи агонията и ще ви лиши от ценни душевни и физически сили.

Как да разпознаем симптомите на това заболяване – недоволството? Лесно е. Заслушайте се какво говорите на приятелките си. Ако вече в продължение на няколко години се оплаквате от едни и същи неща, а някоя от тях (подлярката му с подлярка) ви предложи първото хрумнало на патешкия й акъл разрешение на проблема ви, и вие вместо да я разцелувате благодарно задето е толкова прозорлива, започвате с яростно настървение да обяснявате как това НИКОГА не може да се случи и направо е НЕВЪЗМОЖНО да се случи, защото 1, 2, 3, 4, 5… (обобщено „тези неща се случват на другите, не на мен”)… Значи няма какво да се отрича повече – нужна ви е промяна. Сериозна, радикална и решителна. Много по-добре е да я започнете веднага, напълно съзнателно, дори с известна доза настървение от сорта „ще ви покажа аз кой кого”, отколкото да чакате още няколко години, докато страданието ви прерасне в хронична депресия (което може и да не се случи, но пък знае ли човек, в днешно време никой не е застрахован).

Е и как да се случи тази промяна?! – се питате вие. В никакъв случай не взимайте пример от Хамлет. Докато той се чуди да бъде или не, Офелия полудява, а след това се удавя. И това не е единствения труп в пиесата… Не може да се отрече на Шекспир, че е велик, щом е успял да накара няколко поколения критици да се чудят, маят и анализират Хамлетовите колебания.  За да се случи промяната е необходимо действие. Всъщност поредица от действия, които да ви изведат от точка А (недоволството) до точка Б (удовлетворението). Някои практици са забелязали, че престоите в точка А са имат склонността да са доста по-продължителни от престоите в точка Б. Ала както пък проповядват някои теоретици – важен е пътят.

Не мога да отрека очевидната връзка между мислене и действие, но пък и вие няма да можете да отречете обратната зависимост между тях: колкото повече човек мисли, толкова по-малко действа. А колкото повече действа, толкова по-малко мисли.

Първи напътствия:
- спрете да вярвате в неща, които очевидно не са истина
- спрете да се надявате на неща, които не са се случили в рамките на последните 3-4 години
- решете да не бъдете Хамлет в собствената си пиеса (все пак Хамлет е трагедия, а Шекспир е написал и много други жизнерадостни творби)
- започнете да действате! най-накрая!