Наръчник за Лична Промяна: част І

Въведение

Не вярвайте на никой, който ви каже, че промяната е нещо добро и положително. Според мен въобще не ви трябва да се променяте! Самата аз имам необходимост да напиша този наръчник не защото вярвам в ползите от промяната, а защото съм го правила толкова често през последните години, че ако не споделя своя опит с вас… току виж отишъл зян (напоследък имам проблем с паметта и прогресивно оглупявам по причини несвързани с възрастта).

Първо, когато някой ви заговори за промяна, бъдете сигурни, че следващата му реплика ще съдържа думи като „разрешаване на проблеми”, „криза”, „трябва да направиш нещо”, „отговорност” и т.н. Съветвам ви да проявявате крайна подозрителност към всички, които използват тези думи. Току виж всичко това ви тласне в гибелна посока – например да започнете да си въобразявате, че между вътрешния ви свят и външните ви проблеми ДЕЙСТВИТЕЛНО съществува връзка. Или пък че нещо във вас не е наред и това е причината да сте нещастни и недоволни. Още по-лошо би било да повярвате, че промяната е възможно и се втурнете да правите разни неща (повечето от които ще струват пари, но няма да доведат до никакъв съществен резултат). От която и страна да го погледнете – промяната не е добра идея.

Второ, промяната създава изключително големи проблеми с прогнозирането и планирането на бъдещето. Как бихте могли да сравните едно известно, улегнало, утъпкано бъдеще (същото като миналото) с едно неизвестно, непонятно и мъгляво бъдеще. Например, ако от вътре ви напира да вземете най-накрая да се разведете, какво ще правите по Коледа, а? Ако не се разведете – знаете сценария, навярно знаете дори нещата, за които ще скарате с половинката. Всичко е просто и предсказуемо. А ако вземете да се разведете, какво? Ще останете сами като кукувица под коледното дръвче? Ще посрещате Коледа с приятели, които може въобще да не се сетят да ви поканят? Абсурд…

Неизвестните са подтискащо много и ако се замислите по-дълбоко и за по-дълго време, нервния срив ви е в кърпа вързан. Затова не го правете. Освен това, промяната е НЕВЪЗМОЖНА. (И под секрет – вие тъй или инак сте Обречени на поблемите си. Дори звездите на небето да се променят, тези от рождената ви карта никога няма да го направят.) Има толкова много фактори, които ви пречат. Трябва ви работа, а точно в момента няма такава. Трябват ви пари, а точно в момента няма да ви вдигнат заплатата. Трябва ви по-стройна фигура, а точно в момента нямате време и енергия за фитнес. Разбирам ви! Наистина, ако не се налага, не си правете този труд. И без друго ще бъде ад.

Обаче, ако промяната е наложителна, тъй като не вие, а някой друг най-нагло и нахално е решил да променя статуквото!?. И сега всичко се е объркало. Светът се срутва. Все едно Уран и Сатурн са в опозиция. Или Сатурн и Нептун. Или Сатурн и Плутон. Все тая кой! Важното е, че има конспирация, чиято цел е да ви смачка, да ви докаже, че не струвате и пукната пара, че сте глупави, некадърни, грозни, дебели, бездарни, провалени…

Какво ви остава тогава? Та вие вече сте нищо! Всички са ви изоставили. Светът ви не е същия. И единствено промяната ви намига зад ъгълчето. Егати безизходицата! Ако ви стиска вземете решение да се промените. Ама отговорността си е ваша. Аз съм само документатора на наръчника. Упс… използвах думата „отговорност”. Е сега вече май загубих кредибилност. Или кредибилитет. Или каквото и да е това там – случайно придобитото доверие. То няма и какво да крия вече – аз винаги съм се променля по принуда.

2 Responses to “Наръчник за Лична Промяна: част І”


  1. 1 Jofy

    Хмм .. Не знам дали промяната е добро нещо – по всяко време и за всеки, и не бих давала “акъл” на някой да се променя и как да се променя (аз по принцип не обичам да давам лични съвети). Но … когато аз “не съм си на мястото” го усещам (не на мястото си в работата, не на мястото си в града, в който живея и т.н.), и правя промяна. И не ми трябва астролог или врачка да ми казва да се променя :) И въпреки че промяната ми носи повече и повече труд и усилия, мисля че без нея бих се скапала, бих се смачкала, бих умряла.

  2. 2 МИМА ЙОРДАНОВА

    То няма и какво да крия вече – аз винаги съм се променля по принуда.
    ***
    ЧЕТА, ЧЕТА, И ПАК ЧЕТА! И ПОГЛЪЩАМ ВСЯКА ДУМА, И ВСЯКО МЕЖДУРЕДИЕ КАТО ВОДА В ПУСТИНЯ

Leave a Reply