Откъде да започнем
Нека сме наясно, че „започването” не е еднократен акт, не е поредната „новогодишна резолюция”. Колкото по-мащабно и планирано е действието – толкова по-ефективни ще сте в постигането на крайната цел. А ако необходимостта от промяна е крайно наложителна, тогава не е нужно просто действие, а атака. Имам предвид да атакувате следните „позиции” на собствената си личност:
- физическата обвивка
- емоционалния фронт
- интелектуалния фронт
Всяко ново начало заслужава нов гардероб. Това е закон. И няма нищо лошо или грешно да започнете отвън-навътре, отколкото обратното. Тъй и тъй понятията в този свят са скачени по двойки и задействането на едното ще включи автоматично и другото. Ако искате да вървите по нови пътища, купете си нови обувки. Ако искате някой да ви съблича, купете си секси бельо, което проси да бъде съблечено. Нека все пак дрехите или обувките носят символичния смисъл на промяната, която търсите. Целта не е да похарчите пари за неща, които не са ви нужни, а да се въоръжите за новия си живот с нещо НОВО, нещо, което не сте носили до сега, цвят, който сте смятали за „прекалено ярък” или „прекалено неподходящ”… Експериментирайте, излезте, разходете се и изчакайте да видите какво ще ви привлече. *
* съдържанието на статията е съкратено - част от WIP (work in progress)
Loading ...
И сега очакваме четвъртата потресаваща част, където само ти можеш да ни убедиш, че със силата на мисълта ще привлечем позитивите
Или казано другояче..”Вярата те спаси!” И съвет от Буугъл..насочете мисълта си не толкова върху себе си, колкото към любовта навън, към добро и красота и успехите ще заприиждат гарантирано! С много любов за много любов 
Чета коментарите на “Наръчник за Лична Промяна” и се чудя…
Как се приемат хората на сериозно, как не могат да усетят иронията, как не могат да се насладят на написаното и приемат всичко като че ли е задължително и точно трябва да се изпълнява.
Говорят за вяра, любов навън, към другите.
Ами любовта и самоуважението към себе си.
Къде е то?
Какво, да станем “божи кравички” и да позволяваме да ни тъпчат само защото вярваме в любовта, която май не е там където я търсим или защото очакваме да получим дивиденти от обичането на другите?
Можем да отговаряме за себе си, но не и за другите. Ако някой иска да се самонаранява – това си е негов избор. Някой беше казал, че няма емоционални жертви, има емоционални доброволци.
Седиш си и вярваш ли вярваш, обичаш ли обичаш…
И туко виж събудиш се една сутрин, ставите ти пукат, чудиш се кой сериал да пуснеш
и в един момен ти дойде МИСЪЛТА за пропуснатите възможности и ако ти хрумне, че от толкова обич дето си се опитвал да раздаваш на другите си забравил за себе си, че даже си пропуснал да се опознаеш добре. Е тогава е страшно.
Насладете се на живота и на себе си. Това което е написано са лични преживявания и мисли, не е задължително да станат и ваши.
Просто се насладете.
Ama che proekcia