Шараните

В полунощ на една лунна нощ, когато всичко невъзможно изглежда по-възможно, а всичко по-възможно се оказва направо невъзможно… Яна излетя разплакана, потресена, разтресена от хилядите протуберанси ( помните ги, нали?) през прага на един пиано бар. Всъщност Яна се намираше на този праг за един съвсем кратък момент, в който t (времето) клонеше към 0 (нула). Минута по-късно вече се беше загубила из тъмните страшни улици пълни с тъмни страшни строежи, тъмни страшни кучета и тъмни страшни пияни чичковци. С много хълцане клонящо към виене, Яна набра номера на мистър Мисисипи и се опита да артикулира (до колкото това беше възможно, разбира се, вследствие на комплексираните обстоятелства) каква точно е драмата. *

* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)