Шараните

В полунощ на една лунна нощ, когато всичко невъзможно изглежда по-възможно, а всичко по-възможно се оказва направо невъзможно… Яна излетя разплакана, потресена, разтресена от хилядите протуберанси ( помните ги, нали?) през прага на един пиано бар. Всъщност Яна се намираше на този праг за един съвсем кратък момент, в който t (времето) клонеше към 0 (нула). Минута по-късно вече се беше загубила из тъмните страшни улици пълни с тъмни страшни строежи, тъмни страшни кучета и тъмни страшни пияни чичковци. С много хълцане клонящо към виене, Яна набра номера на мистър Мисисипи и се опита да артикулира (до колкото това беше възможно, разбира се, вследствие на комплексираните обстоятелства) каква точно е драмата.

За щастие (на Яна и ничие друго) мистър Мисисипи не спеше, пък и беше така добър да изслуша търпеливо всички стържещи зловещо предсмъртни звуци, придружаващи историята, помогна й да се ориентира в тъмното и страшното и затвори телефона чак когато се увери, че Яна се намира на сигурно място в таксито и пътува към скромната му бърлога.

Таксиметровият шофьор – тревожно мургав, тревожно мазен и тревожно любезен – забеляза сълзите по бузите на Яна и около километър и половина нагоре по склона я попита: „Има ли любов?”
- Не! Няма никаква любов! – изстреля Яна отговора си като пълнител за автомат Калашников в сърцето на гнусен терорист!
- Е как така? – позачуди се тревожният таксиметраджия. – Я каква сте млада и хубава!
- Била съм млада! – тросна се Яна, убедена, че с това ще успее да прекъсне всякакви разговори за любовта. Поне тази вечер! Тази вечер 37-те й години, двата брака, еволюцията, работата и всички минали и настоящи разочарования от мъжете, докоснали се до нея, й тежат непоносимо.

Мистър Мисисипи я прегърна силно. Всъщност остатъкът от тази необикновена нощ беше една дълга, нескончаема прегръдка. Яна плака – много и силно – като за последно. Все едно ей на, след малко ще се мре и е много спешно да изплаче всички телесни течности от тялото си, за да не би пред вратата на Рая, когато мерят душата й, точно тези течности да натежат в неправилната посока. И пак да вземат пак да я пратят в Ада.
- Защо плачеш? – шепне мистър Мисисипи в ухото й, но това не е въпрос. – Той не заслужава да плачеш за него. Знаеш го много добре.
- Не, не плача за него! За… за… за… за миналото плача, за това че всичко се повтаря, че исках шанс да го променя. И… и… и… заради теориите, които се оказаха правилни. – Той я прегръща още по-силно, гали косите й и ръцете й. Прегръща я, за да я утеши и за да я съживи. Мълчи. Оставя я да говори. Оставя я да плаче. Оставя я да хлипа. Оставя я да омаже черната му фланелка със сълзи и сополи.
- Яничка, ти да не си се влюбила в това момче? – пита нежно и предпазливо.
- Нееее! Не съм! И не искам връзка. То дори втори път не искам, защото знам, че втория път няма да е същото. Защото те втори път не могат „така”! Бях му поръчала фланелка с надпис „По-добре мъртъв, отколкото обвързан.” Тази вечер беше обещал да се видим и аз…. аз… щях да му я подаря тази вечер и да му кажа на шега, за да е по-леко и по-смешно, че ще бъде твърде обвързващо да правим секс цели два пъти…И да го пусна да си ходи щастлив и доволен, по живо, по здраво и да не ме е яд на идиотията му като го срещна утре по коридорите на офиса. Исках да е различно и някой да ме включи в сметката, да ме чуе какво говоря, да си изпълни обещанието – just for a change. Ебаси, толкова ли много искам?
- След малко ще спреш да плачеш и ще се смееш, обещавам ти! – гласът на мистър Мисисипи все още й звучи като от отвъдното. Трудно й е да му повярва. – Ще видиш, че единственият ти проблем е в начина, по който ги мислиш тези неща. Инак те мъжете като него са си… торни бръмбъри. Ти си умно момиче, не ми се вярва да не си го разбрала.
- Неееееее! – нов порив на рев от страна на Яна. – Не съм умна! Тъпа съм! Тъпа патица! Щом не успях да предвидя, че теорията е вярна, а практиката само я потвърждава и аз и и и и….

И Яна намира сили да разкаже за всичко: умната теория и тъпата драма. За да не измъчвам читателите както Яна постъпи с мистър Мисисипи, ще ви предоставя резюмета. Възможно най-кратки.