Шараните

Не знам с вас как е, но аз през декември мисля най-малко. Може би заради наближаващите празници, а след това и поради самите празници. Не, това не ме притеснява! Огромните количества мисли не винаги са полезни, особено за жените. Жените са направили повечето си грешки от мислене, а не от емоции. Но няма да ви го признаят за нищо на света.

И все пак мислите са важни. Защото каквото мислим, това става – знаете го, нали? Напоследък го твърдят не само езотериците, а и психолозите. Ето например аз като се тръшках на моята приятелка психоложката, като й се оплаквах „ехаманписнами от тиямъжедетосамо обещаватинищонеизпълняват и самосестрахуват”, а тя ми казва мило, спокойно, авторитетно: „Мила, недей така! Нали знаеш, че каквото мислиш, това успяваш и да видиш в света. Има и други мъже! То от теб си зависи дали ще ги видиш или не. Държиш се така, сякаш мъжете са ти длъжни с нещо или сякаш света е длъжен да ти докаже, че има други мъже. Стегни се!”

Ох, така ли?! – мисля си Аз – Пак ли от мен зависи? Е уморих се да се перфектирам! Уморих се от това ментално програмиране. Повтарям си – на! честен кръст! – повтарям си „Ах, колко прекрасни и стабилни мъже има на този свят!” и „Ах, колко МНОГО прекрасни и стабилни мъже има на този свят!”, а някаква подла част от мозъка ми крещи: „Е къде ги, де, къде?!” Оглеждам се и пак нищо не виждам. Автохипноза, програмиране на подсъзнанието, визуализация, медитация (тя би трябвало да спре ВСИЧКИ мисли), пожелаване на Желания по новолуние… и какво ли още не… Е като сляпа съм! Не виждам и това е! И сега ако отида пак да й плача на рамото на моята приятелка психоложката съм сигурна, че отговорът й ще е много дао и ще ме закове както карфицата заковава пеперудата в хербария на някой невръстен изследовател: „А може би не искаш да ги видиш, мила?”

Искам, бе, как да не искам! Затова ще направя нечовешко усилие. Ще седна и ще СИСТЕМАТИЗИРАМ: миналия си опит, теоретичните си знания, и, разбира се, съветите на психолозите! Може да опра и до Фройд, кой знае… Е, може и да не се получи. Пък може и да се получи като с гардероба ми: подреждам дрехите по цвят, по вид, по редички… И после ми трябва само един Понеделник, в който 45 минути да не мога да измисля какво точно да облека… и подреденото се връща към първоначалната си форма на стар познат ХАОС.

Равносметката е следната: ако систематизирането на мислите трае колкото реда в гардероба ми (около един уикенд), значи трябва да си намеря мъж за (около) два дни. Два дни – два! Кой ти ги дава?!

Планът е следния:
1. Теза
2. Антитеза
3. Синтез(а)
А за провалилите се и 4. Протеза.

Повече не можах да измисля… Все пак декември е…