Повярвайте ми, това е най-трудната част: да си изясните какво точно искате. Особено през декември… Но все пак трябва да започнете от някъде. Най-добре от листа и химикалката. Те са нещо просто и измеримо. Виждате ги, можете да ги пипнете, вероятно можете и да използвате химикалката, за да попишете на листа. Такива – прости и измерими – трябва да са и нещата, които ще програмирате в мислите си. Да, знам, можете да възразите, че програмистите програмират на компютъра си. Но не могат да пипнат кода, нали? И ако случайно някой злонамерен конкурент им открадне харда (или недай си боже харда изгори) – кода и него го бройте изгорял (както впрочем и програмиста). И си знайте, че на този свят няма нищо по-сигурно от химикалката и хартията!
И така! Отговорете на въпроса: Какво искате?
Нов GSM?
Нова работа?
Нови ботуши?
Ново гадже?
Аз понякога искам нов мозък! Никога не мога да съм сигурна къде и как са се забатачили невронните пътища в този дето си го имам. Тъй или иначе да искате нов мозък не е много практично, защото просто е невъзможно. Темата за възможните и невъзможните неща става все по-болезнена и актуална с възрастта. Особено през декември. Възможно ли е да си намеря нова работа през другата година, след като до декември тази година не съм успяла да го направя? Хм… Възможно ли е да си намеря ново гадже след като до декември тази година не съм успяла да си намеря? Хм… Възможно ли е да си купя нови ботуши пре декември? Твърдо ДА! Стига да имам пари. Но мога да се попитам: имаш ли пари? Имам! (отговарям си сама) Е, значи тогава можеш да си купиш! И край! Преговорите са приключили, ботушите са купени, няма напрежение, няма драма.
Е да, ама с другите неща дето не зависят от нас, дето не се купуват с пари и дето въобще не знаем къде да идем, за да ги намерим, пък ако ги видим какво да правим, пък ако ги видим и вземем че направим правилните неща, дали пък наистина това са правилните резултати… тук има драма, има напрежение.
Добрата новина: използвайте го! За да ви изстреля в правилната посока.
Лошата новина: ще трябва да напишете на листа всички задължителни характеристики на ТОВА НЕЩО, което искате, като внимавате да включите само характеристики, които можете да ИЗМЕРИТЕ.
Например, аз мога да ви кажа какъв цвят ботуши искам. Той може да се различава от цвета ботуши, който впослествие ще си купя, но със сигурност ще си ги нося, със сигурност ще ми отиват поне на една дреха, и със сигурност ще мога да ги използва за повод за ново желание – например чанта или ръкавици, които да са същия цвят като ботушите.
Бъдете практични! Само това ще ви спаси – и вас, и парите и душите ви! Ако искате мъж напишете все пак какъв точно го искате и за какво го искате: да ви смени плочките в банята? Да ви прави маникюр, защото това му е хоби от ранното детство още, когато тайно се е криел в банята с лака на майка си? Да правите секс? Да си говорите? Ако си отговорите на този въпрос – какво ще правите с него – значи наполовина сте отговорили и на въпроса какви да са неговите характеристики. Сигурна съм, че не искате мъжът, който ще ви смени плочките в банята да е без една ръка. Или пък мъжът, който ще ви прави маникюр да е алкохолик с треперещи ръце. Трябва да се помисли за всичко, нали? Аз съм си пожелала мъж, с който хем да мога да си говоря, хем да правя секс – по възможност и едновременно да се случва, защото така преживяването ще е най-пълно. Ама за вас не знам . Вие ТРЯБВА да си знаете какво точно искате. Защото тезата е първата стъпка, няма как да продължите нататък, ако не си го дефинирате.
Съжалявам, че не съм предоставила повече примери за мъжката аудитория, които евентуално си търсят жени. Просто… никога не ми се е налагало да си търся жена и ме беше страх да не объркам нещо. Защото всъщност най-страшното на този свят е да ти се сбъдне това дето си си го пожелал точно както си си го пожелал, ама без да си очаквал, че някой там горе ги разбира толкоз чак буквално нещата.
Надали съм била много полезна, но… в крайна сметка разчитайте на себе си.

0 Responses to “Ментално програмиране for Dummies: Теза”