Шараните

Синтезата е черешката на сметановото връхче на сладоледа. Най-сладката, най-елегантната част от цялото упражнение. На първо място защото след първите две упражнения, които (да си признаем) изглеждат малко безцелни, по време на Синтезата започвате да надраствате ролята на Дъмито (Глупака) и да проявавате своята природна интелигентност.

Вземете двата списъка. Огледайте ги добре. Вземете и един чист бял лист. Препишете тезата на новия лист и изхвърлете стария. А сега вземете Антитезата. Преди да преписвате ще трябва да направите какво? Да перифразирате! Защото Вселената не разбира от НЕ-та и НО-та. Тя ще ви сервира не само това, което искате, а и това, което не искате. Даже е много по-вероятно да получите първо неисканото преди да се докопате до исканото. Затова, моля ви, отнесете се сериозно!

Така например ако искам въпросният мъж дето съм го заръчала да НЕ пуши, ще трябва да перифразирам изискването си на да е въздържател.
Ако не искам да е русокос, ще трябва да перифразирам изискването си на да е брюнет, белокос или плешив (за по-сигурно).

Възможно е да се натъкнете на определени свои изисквания, които да нямат нормална положителна перифраза. И това в последствие да се превърне в препъни камъка, в ахилесовата пета на желанието ви. Например: мъж превалващ 30-те, никога необвързвал се сериозно, желае тъй по чудо да си намери жена дето да става за Жена (сиреч за съпруга, че му е крайно време вече да се задоми и да си нарои потомъци). И съвсем разбираемо е момчето да си поръча на Вселената жена дето НЯМА деца. И как бихте перифразирали тази липса в положителна реч: да е без деца, бездетна?…
Вие нали се сещате до какво може да доведе подобна формулировка. Да се пръкне например една жена дето няма и не може да има деца… И да видим тогаз какви потомъци ще се нароят…

Аз съвсем не пренебрегвам проблема на мъжете превалящи 30-те и нивгаш необвързвали се сериозно. Не! Аз просто си позволявам да ги ненавиждам. Не защото са дискриминатори, които биха пренебрегнали личността на жената заради факта, че има дете или деца, не защото аз съм била „зарязвана” по същата тази причина от наплашени, притеснени превалили или НЕпревалили 30-те момъци. Не! А защото отрицателната емоция събужда в мен и другия край – положителния, на любовта към всички онези мъже, които обичат децата, за които е нормално една жена на 36 да има дете, което е израз на нейната реализирана женственост. И към мъжете, които остават до своите жени и отглеждат децата си заедно с тях. С търпение, уважение и любов.

Веднъж на консултация при мен дойде младеж. Излишно е да ви казвам, че беше попрехвърлил 30-те. Влюбил се милия в една жена – с две години по-малка от него, но пък не щеш ли с две деца. И тя, тъй като е една силна и знаеща какво иска от този живот жена, му рекла: тъй и тъй отношенията ни се развиват добре, но аз искам повече от тази връзка, искаш ли да ми го дадеш? И той милия побягнал и страдал и ходил по други жени и им разбил сърцата само и само да докаже, че все още Става, че все още е Харесван, че все още е Желан. Ала самият той не желаел другите жени, само онази, с двете деца, силната, само за нея мислел… И ето го иде… (на консултация) блед, излинял, с хлътнали скули и трескав поглед, очилата му накриво, разчорлен… И аз слушам и слушам и слушам и слушам. И не мога да разбера моята роля каква е, защо въобще е дошъл при мен. Питам го. Учтиво. Не знаел какво да направи. Ама ти всъщност какво искаш? Да се върнеш при нея или да я забравиш? При нея искал. Ама децата, сакън, той не е готов за такава тежест… Виж какво, казвам му, аз на мястото на тази жена бих постъпила по същия начин – не ми трябва мъж, дето го е страх от отговорности, дето ще побегне веднага щом поискам повече. Аз все пак си имам две деца, не ми трябва трето. Нека си тича, аз си продължавам по моя си път. Ако бях на твое място, но с моя акъл, щях да остана. Може би просто защото обожавам децата, защото знам, че е трудно, но пък и че от това не се умира. И вероятно защото точно на фона на трудностите си личи кой какъв е и защо такъв е. Но това съм аз. На теб не мога да ти кажа какво да направиш.

НО да се върнем към конкретиката на перифразата на Антитезата. Когато успеете да перифразирате всичко, впишете новите положителни изисквания под онези от тезата. А сега започнете да раздавате номерца. Запитайте се кое  е по-важно: да е брюнет или да не се страхува от хлебарки, да иска деца или да иска брак… Когато сте уверени, че номерцата са правилно разпределени, вземете още един бял лист хартия и препишете първите 10 изисквания. Това е вашата спецификация! Вече сте програмирани за Успех! Напишете датата, подпишете се, прочетете я на глас. Ако нещо ви съмнява, преподреждайте и преписвайте на воля, докато се почувствате спокойни и сигурни.
Сега ви предстои единствено Намирането. Въоръжена със спецификацията си (и с повишено самочувствие на интелигентна жена) аз успях да си намеря мъж за два дни!

Не бързайте да ме поздравявате. Не можем да сме сигурни дали ситуацията е „бързата работа – срам за майстора” или „евала на Вселената, чула е молбите ми”.