Безсънието по време на прехода на Слънце във Водолей може да донесе много… Водолеи. И тази нощ не можах да спя и по неясни за мен причини мислих за много мои роднини и приятели. Все за нещо трябва да мислиш, докато не спиш, инак броенето на овце може да се изроди в нещо друго.
И така по едно време се замислих за сестра ми. Когато беше малка не четеше книги. За разлика от мен. Аз изчетох всичко, което не е трябвало да бъде изчетено от момиче на 15 години. А тя до 25 години беше прелистила „Под игото” и някой друг задължителен роман. Темите по литература й ги пишех аз. Така й се наложи да отиде на олимпиада по литература – лично! Голям страх бра, а аз бях доволна. Но пък взе, че се справи гяволицата и така разбули заблудата, че не я бива в литературата. Всъщност ако питате мен на сестра ми не й трябва да чете, ама въобще – тя е руса, със сини очи, голям бюст… Не знам от какъв зор е решила да става счетоводител. Може би защото е била сигурна, че две пишещи жени под един покрив биха били голямо бедствие. Поне едната е трябвало да смята!
Сестра ми ми се възхищава. На интелекта ли, на таланта ли… Тя си знае. От време на време ме пита „от къде ги вадиш тия думи” или „кога успяваш да напишеш всичко това”. И на двата въпроса отговарям с „не знам”. Глупав отговор, но тя продължава да ми се възхищава. Това е едно страхотно усещане… Обаче, оказа се, че тя не се възхищава само на мен… А и на Карбовски. Беше ми черен деня, когато го открих този факт, таз тъжна истина. Редовно гледа „Отечествен фронт”. Ама ако знаете пък с какви блеснали очи го гледа… Ревнувам, спонтанно, но си ревнувам. И не мога да я разбера – какво толкова му харесва на този Карбовски?
Позагледах го веднъж, с половин око – ами той прилича на богче Панче! Все едно от учебник по митология излязъл. Брадичката, очите, зъбите… Превълплъщение почти едно към едно. Но Пан-четата са кротички…
И станах аз, запалих си компютъра и подфищих нета да търси кога е роден Карбовски. Всичко това посред нощ и в резултат на ревност.
Не намерих дата на раждане, намерих едно интервю. На http://karieri.rozali.com/interview/p7149.html
И от него дважди се подфищих., защото…въпрос:
Жени или мъже предпочиташ за колеги?
Мартин Карбовски: Работя с жени, защото са по-евтини. Съжалявам за това. Мъжете трябва да правят пари, за да се харесват на жените. А жените виждат в нашата професия лъскав и лесен начин да станат значими. Затова парите им се малко – плаща им се със суета. По принцип, заплатите ни не са големи и се управляват трудно – затова работим и на много места. Професията е феминизирана и, честно казано, повечето жени в нея са там, за да осъществят плана си за първи неуспешен брак. Иначе бих работил с мъже, но жените са единственото, което, на този етап, мога да си позволя. И са ми достатъчни.
Такова отношение към колежките-журналистки, а?! Да ги експлоатира и да ги праща в глухата наречена „първи неуспешен брак”. Какво би си помислил за мен тогава – аз все пак по образование съм журналист и имам не един, цели два неуспешни брака, които по някаква случайност не съм намерила с микрофон в ръка… Този Карбовски е направо мой антипод, ако питате мен – аз гледам и към „лошите” да се отнасям уважително, а той към „добрите” женици – журналистки да похдожда с такова неуважение. Но пък ако ми е антипод не може да е Риба, да му се не види…Ама пък е циничен. Рибите са най-големите циници. И аз съм се опитвала, но ми правят забележка – не ми отивало. Веднъж си бях написала в скайпа два реда от песен на Гогол Бордело: Think locally, fuck globally! Е не можело така – принудиха ме да го махна и да се върна на пиедестала. След това пробвах с откъс от друга песен, дори не си спомням на кой – don’t fuck her, marry me! И пак ме върнаха на пиедестала. Аз не съм била Такава. А каква съм да му се не види… Карбовски може, а аз не, така ли?
Няколко минути по-късно. Второ интервю и… въпрос:
Как ти се струва журналистическата професия в България и хората, които я упражняват?
Мартин Карбовски: Хората от професията са като тебе (смее се), те не са хора от професията, те са момичета, които искат да им се плаща малко, да им се плаща с някаква съмнителна слава, защото живеем на село. Знаеш ли за какво служи журналистиката при журналистките? Търсят неуспешен брак с някой доста неприятен човек от властта… Факт е, че журналистките не ходят в командировки да правят човешки истории като нашите филми, те все се бутат в парламента, все при президента, все някакво такова. Във властта има много секс, журналистките чукат властта, като я обикалят, като я подушват, като кучета са, разбираш ли?
Край! Ето заради такива като Карбовски ми се иска да съм феминистка. Или неофеминистка. За да се разгранича. Защото феминизма не съществува ей така за собствено удоволствие, феминизма съществува като реакция на остарели патриархални конструкти. Които, както се оказва, дори „нестандартни журналисти” носят най-стандартно. Та въобще не я разбирам сестра ми, наистина! Как може да харесва мен и да харесва и него!?! Тя ум има ли?!?
Тамън да се ядосам и намерих датата на раждане. 4 февруари 1970. Отдъхвам си. Не е Риба. Водолей е! Отивам да броя овце. По-добре овце, отколкото още интервюта. Макар че прозата му е хубава. И аз бих го попитала – както сестра ми мен – от къде ги вадиш тия думи? За прозата? Тя някаква друга реалност ли е? Светът не е ли по-хубав, когато не е залят с цинизми. Нека не е розов, ама защо да е цвят лайнян? Дааа, по-добре овци. Бели – черни. Бели – черни. И ще й кажа утре на сестра ми – да избира! Или аз или Карбовски!
Loading ...
Трябва да помирисваш чат пат лайна, за да можеш да оцениш аромата на розите…
А циничните думички не са толкова страшни, по страшни са циничните души.
Но много би ми било интересно да напишеш ти едно такова, хубаво и цялото изпълнено с цинизми, напълно политически некоректно!
Уф, аз уж нямаше повече да коментирам, където не ми е работа…
Ама ‘щото аз пак да възразя на прибързани и пре-емоционални изводи.
Първо да изясня, че макар аз също да съм винолей, не харесвам Карбовски. Обаче специално в цитираните две извадки е прав, а ти схващаш погрешно позицията му.
Нямам опит с близки срещи от третия вид с журналистКи, ама така както го описва, страшно много прилича на студентКите в техническите университети (тия ги знам отблизо) – нито им е интересно, нито им е лесно да карат следването. Ама е пълно с мъже и 80% от момичетата се оженват преди края на втори курс. Не коментирам – това е просто факт. И никога не работят техническа работа след завършването. Ха познай каква е била целта им да запишат тази специалност?
Та подобна ми се вижда и житейската философия на младите журналистки, дето обикалят само сензационните събития и държавните институции (за разлика от Елена Йончева) – да се приближат до богатите и властимащите и да прилапат някой от тях (за справка – Трактат за любовта).
Хайде да си го признаем – повечето жени не са като теб, за тях мерилото за успех в живота не е в собствените постижения, а в положението на мъжа до тях. Всички се женят за политици, бизнесмени (ама не от дребните, естествено – щото и бай Пешо зарзаватчията е на практика бизнесмен), спортисти (ама от платените – не гребци или хандбалисти, например) и т.нат.
Сигурно една малка част от обкръжаващите Карбовски колежки не са от тях. Ама повечето са – убеден съм. Иначе нямаше да се занимават с такива сензации, а щяха да напишат, например, гневен материал против опростяването на 5-годишни непплатени сметки за ток на цяло пловдивско гето точно преди изборите. Ама не ги вълнуват такива въпроси, защо ли? Отговор – теорията на любовта.
Сега за “неуспешния първи брак” – той е следствие на гореспоменатите домогвания до мъж с власт и пари. Тъй като той е по дефиниция неприятен човек, дали по първоначален план, дали по впоследствие взето решение (при по-тъпичките и непредвидливи жени) – накрая се разделят с него. Умните – с повече пари, отколкото преди брака.
Не – не роптая против устройството на света – просто си обяснявам фактите. И звучи логично. Може да звучи и цинично, ама е истина. И Карбовски всъщност отдава дължимото на истината за колежките си, а не на официално изказваната представа.
Помисли в тази светлина и прочети още веднъж отговорите на Карбовски – ти можеш да мислиш, като потиснеш първосигналните емоционални скокове – убеден съм, че ще престанеш да виждаш патриархални идеи, а реален и неидеализиран поглед над нещата. Без намек за обиждане на женското съсловие…
Ей това ако не е феминизъм в 21 век!
Ай, сър Вайвър, ай сиктир! Нали знаеш, че колкото е по-обща една картина, толкова е по-повърхностна. Аз по една случайност съм бивша студентКа в технически университет. Освен това лично познавам журналистКи, които вместо да се занимават с преследване на богати и властимащи мъже по коридорите на министерски съвет, си губят времето с репортажи за замърсяването на околната среда и (без)действията на съответното министерство.
Очевидно, моите наблюдения се различават от твоите. Тъй като твърденията ти не са подкрепени с аПсолютно никакви факти, няма да коментирам по-нататък.
Колкото до самия Карбовски, мога само да кажа, че много артистично играе ролята на циник. И въобще не разбирам каква е разликата между него и евтините му колежки. Всъщност той не е по-скъпоплатен от тях, на него също му се плаща с някаква съмнителна слава
Яна,
Скъпа Honey,
Напълно съм съгласен с теб за Карбовски и “ролята на циник”, към която се придържа. Зад всяко едно телевизионно шоу(а неговото предаване е точно шоу) стои екип от PR специалисти, които сондират общественото мнение и решават, каква роля трябва да играе главния герой за да е популярен. Карбовски е просто една кукла на конци, която вдига шум, прави някакви номера(примерно кълбо напред, кълбо назад) и привлича вниманието на минувачите. Той по нищо не се различава от журналистките в описанието на Sir Vivor. За съжаление до тук се простират общите ни разбирания с теб
За останалото съм склонен да се съглася с моя добър приятел Sir Vivor-чо. Проблема е че твоята позиция се гради на вярата ти в доброто начало у хората… което с течение на времето изчезна – еволюция. Просто не беше нужно за оцеляването на човешкия вид и изпадна някъде из поколенията.
Всички хора свързани с медиите са кариеристи. Ръководят се от 2 основни принципа: 1. Пари, 2. Слава. След като постигнат тези двете неща, ама така че да им се втръснат, им доскучава и току виж някой от тях се заеме с истинските проблеми на своето време.
Е, добре де… Има едно две изключения, но като че ли не стигат да измият мръсната слава на журналистите…
Поздрави,
max.yz
Друго си е то – към Карбовски никой не е безразличцен, а както се оказва и към журналистките. Много ми харесва дискусията, която се “заформи”. Та и аз да се включа… Като един неосъществен журналист (с тапия, но без позиции в тази професия).
Аз лично уважавам Карбовски за това, което прави – неговата журналистика е различна. Той говори за неща, които другите премълчават. Възможно е циничното да е маска – ама тая маска я носят много свестни и чувствителни мъже. Вероятно поради удобство. Или пък поради несъстоятелност (мъжките емоции не се приемат с аплодисменти от широката публика).
Прозата на Карбовски много ми харесва – защо в нея прозира ценностната система. (Проза и прозира.) Ако в написаното от мен има упрек или възмущение, те са част от моята роля – тази на Яна. Яна се възмущава от мъжете. От света. От цинизма и циниците.
Човек е или мислещ или вярващ. Аз се опитвам да съм мислещ. Да не се поддавам на манипулации, на генерализации, да се боря със собствените си заблуди, да отстоявам ценностите си, да ги защитавам ако ги нападнат, но най-важното – да си ги пазя! А пазенето става с вяра. Вяра, че има смисъл от това. Че си струва и че някъде някой може би има нужда от тях. Че света има нужда от тях. Цинизмът е липса на ценности, духовен вакуум, от който света става още по-грозен. А той света си свят и е шарен. Има лайна, ама има и рози! И така трябва да бъде. Ама сами избираме в клозета ли ще се прекарваме времето си или в розовите градини.
Уважавам хората, които не се страхуват да се изцапат – то това е неизбежно. И понякога се налага. Важна е каузата, заради която го правим.
Та… може да има и такива журналистки. Ама напълно е възможно. Никой никога не е правил социологическо или статистическо проучване, за да докаже или обори твърденията на Карбовски. Обаче аз съм и вярващ човек, не само мислещ. И вярвам, че в тази професия – журналистиката – има личности, които са ръководени от по-висши каузи (по-висши от първия неуспешен брак, славата или парите – пък пари с журналистика наистина се правят трудно, аз затова вече 10 години пребивавам в ИТ сферата – там плащат добре, а две ценни деца трябва да бъдат отгледани и това струва пари).
На мартин всичко идва от полско еврейската душа! Трябва да заклеймява защото той е 1000 пъти по-добър от всеки гой! Последно го видях да защитава друг виден евреин – Андрей Луканов! Опасна работа!!!