Шараните

Наскоро се сетих, че аз все пак съм завършила журналистика и че голяма част от моите знания за света се дължат именно на журналистическата ми страст да задавам въпроси, чиито отговори не винаги съм била готова да чуя.  Прииска ми се изведнъж да интервюирам Луци, защото аз я знам като едно ангелско създание с бяла порцеланова кожа, както не еднократно съм споменавала – с изкусително деколте, с червени къдрици и зелени очи. Само погледа е леко демоничен, ама сега… за един поглед ли ще се заяждаме. Та вместо интервю с вампир, предоставям ви интервю с Луци.

Q: Чие изобретение е любовта – на Бог или на Сатаната?
А: Ничие изобретение не е… никой не я е създавал любовта… по-скоро е някакъв feature на човека, или може би bug. Понякога фийчърите се оказват бъгове, а бъговете фийчъри – всичко е въпрос на възприятие.

Q: А не е ли въпрос на спецификация?
А: Не, всичко е въпрос на възприятие.

Q: Програмистите и обикновените хора различават ли се във възприятията на любовта?
А: Всички сме хораааа на този свяяяяят и всиииички носим чувства свяяяяяяяятиииии – стара кръчмарска песен.

Q: От какво би се отказала заради любовта?
А: От всичко, и от живота и от смъртта. Аз без любов съм празна. Не бих живяла без любов, бих се отказала от живота си в този случай.

Q: Би се самоубила?
А: Да, що за въпрос при моята суицидална натура? Виж, за мен да се откажа от смъртта е по-значимо, тъй като си чакам с нетърпение вечната почивка.

Q: От какво би се отказала заради секс?
А: Изобщо не знам от какво бих се отказала заради секс… отказвала съм алкохола, храната… сън съм отказвала, но секса не е достатъчен да се откажа от нещо важно за мен… единственото, което бих жертвала заради секс май са пари и нерви.

Q: Би платила за секс?
А: Да, защо не. А и обикновено късам нерви докато се стигне до секс. И  заради секса обикновено жертвам и малко себеуважение, ама не много. В смисъл налага се понякога заради секс да се принизиш малко. Да изтърпиш някой идиот, дори да му галиш егото, въпреки че осъзнаваш, че не ти е на нивото.
Q: А какво би казала на мъж, в който си влюбена?

как искам да докосна ръцете ти
първичната им мъжественост
да сложа устни на сърцето ти
и да усетя ударите му с душата си

как искам да те погледна право в очите
и да видя там мечтите ти
да прокарам пръсто по спомените ти
и да разсея детските ти страхове

как искам да целуна устните ти
да изпия всичко неизказано
как искам да усетиш чувствата
как искам те и ме боли

Q: Боже, Луци, ти сигурна ли си, че си програмистка?
А: Не съм програмистка, такава професия няма, има професия програмист. Даже това е по-скоро… диагноза. Сигурна съм, въпреки че моите прекрасни шефове се мъчат да ме убедят в противното. Ама не са познали – тая болест не се лекува!