Шараните

Мислехте си, че Яна Шарана е изчезнала ли? Или че изобщо не я е имало? Нееее, няма такова нещо! Е, да си призная самата Яна си мислеше същото, имаше един кратък времеви период, в който й се струваше, че тези неща дето ги е писала тук , са се случили на друг човек, на някоя друга наивна, лековерна, свръхчувствителна, вятърничава персона, която тръгнала да търси любовта, след като загубила своя Рай. Под Рай разбирайте семейното гнездо, което внезапно било разрушено от бурен съдбовен вятър и мъжкият отлетял, но за сметка на това пък останали пиленцата. Слава тебе Господи! И както тръгнала да търси тази любов, този изгубен Рай, Яна се оказала в Ада-на-възможните-страдания-покосяващи-търсещите-любовта-и-невъзможните-любови-също. Обаче, когато излязла от там, когато си подала нослето – какво да види!

1. Навън се разхождали много, ама много жени, които до една мрънкали „Няма мъже, е де ги мъжете, е няма мъже, е къде изчезнаха мъжете, е те и секс не могат (или не искат?) да правят вече, е те и нищо не предлагат вече, е няма мъже, е де ги мъжете…” За миг на Яна й хрумнало, че не е просто човек, отделна, единична, уникална човешка съдба, ами че е чисто просто едно социално явление. Дори днес, във фризьорския салон, докато се разкрасявала по случай предстоящия й рожден ден, Яна чула група жени да въздишат по загубата на мъжете и да гледат (някои завистливо, други снизходително) кутийка мъжки парфюм, който една тяхна щастлива съплеменничка се канела да подари на „мъжа в къщи”. Неясно по какъв повод, може би 8-ми март! Яна вече на нищо не се учудва, но пък и няма на кой да подари парфюм нито на 8-ми, нито на 28-ми, затова бързо и уютно се причисли към помайващото се мнозинство.

2. Навън се разхождали много, ама много забавни мазохисти. За тях друг път, защото съвсем не се явяват обект на сегашното изследване.

3. И не на последно място навън било опасно за такива чувствителни (или наивни?!) души като Яна, защото там всички играели една доста… хм… груба Игра. Та… за тази Игра става дума сега…

Тя си има много имена, може да я наричате и „вечната война между половете”, може да я наричате и „изкуството на съблазняването”, може да я наричате и „големият лов” – изборът си е изцяло ваш! Правилата на Играта са апокрифни – рядко може да се сдобиете с наръчник, освен ако не е някой изписан с артериална кръв изтекла от нечие разпарчетосано сърце. Може би дори не разполагам с пълните правила… Те така или инак стигнаха до мен благодарение на съдбата, чрез една жена, която търсила любовта, предадени й от друга жена, която също търсила любовта… Ей така се раждат митовете, народното творчество и фолклора…

Правило номер 1: В условията на пазарна икономика, набъбването на тефтерчетата с номера (ако имат късмет и имена) на трофеи е водещата тенденция-показател за сексуално благополучие. Забравете за любовта, в Играта говорим само за секс.

Правило номер 2: Колкото по-дефицитна е една стока, толкова по-търсена е тя. Путката е универсално платежно средство, но пък има мнооого п_ _ _и в Играта. Извинете ме за цинизма, и аз не я обичам тази дума, но в Играта няма понятие „вагина” или „пенис”, а само „путка” и „кур”. Боже дано не ме четат малки деца!

Правило номер 3: В Играта никой не търси нищо отвъд секса, или вътре в секса или над секса… Не! В играта секса е единствената цел.

Правило номер 4: Всяка страна си има своите мотиви. Дочух от онази жена, която търсила любовта, че другата жена, която също търсила любовта, определила два основни мотива наблюдавани в редиците на мъжете:
- Стремежът да колекционират уникални жени, което ласкае сбръчканото мъжко его.
- Стремежът да трупат потенциални налични бройки за моментите на „безпутие”. Велика дума, нали? Момичета, запишете си я в тефтерчето и ако някой, който не ви се е обаждал от около 5-6 месеца внезапно звънне с подновен и свеж интерес да ви разпитва как сте и кога ще се видите, просто го попитайте с пожелателно невинен глас „А с теб какво става? Безпутието ли те гони? Отново? Е как така!”

Правило номер 5: Когато мъжкият улови дивеч, бързо му омръзва да го държи в устата си и да го разнася насам-натам. За мъжкия е повече от очевидно, че уловът се е превърнал в труп и като минимум тежи. А нали ако почне да се вмирисва всички ще го питат не е ли чувал за хигиена на устната кухина. Затова изглеждащият мъртъв дивеч (макар и понякога влюбен и надничащ жадно с голееееми тъжни очи в празното на душата на ловеца) бива захвърлен на поляната. И сега мъжкият няма да му устройва погребение я! Де сте видели такъв филм по Discovery Channel или Animal Planet? А може пък да е решил да иде да си тегли една четка на зъбите, че да не би да отблъсне следващия дивеч с лошия си дъх и вместо п_ _ _а да му предложат Mentos.

Правило номер 6: То е малко по-сложно от останалите. Ако дивеча си лежи умрял и влюбен и кървящ и страдащ и хлипаш и насополивен и разкъсан от болка и страст… нищо няма да се случи. Трупа си е труп и това е. НО… едно голямо НО… ако трупът живне внезапно и скочи и побегне към храстите… тогава Ловецът го погва наново… и Играта продължава. Бягаш ли – ще те гонят, че дори ще им е интересно и ще им е като бонус.

И така… след като Яна Шарана е социално явление, ще си позволи да направи и няколко социални заключения по темата „Какви са последствията от Играта за участващите страни”.
1. За жени като Яна последствията са потресаващо драматични и е възможно да имат дълги и трайни последствия върху душевността, женствеността и личността.
2. За жени, които играят за удоволствие… нямам представа, защото не познавам такива. Ако има – да се обадят и да ми съобщят плюсовете и минусите, ще им бъда безкрайно благодарна.
3. За мъжете, които играят играта… Ето там е тъжната история, която може да ни отведе право до загадката защо са изчезнали мъжете в днешно време. Първоначално ловуват, правят секс, пак ловуват, пак правят секс, пак ловуват… На вас само да го повтаряте ще ви омръзне, а питате ли ги тях колко са отегчени да го правят!!! Всичко това!!! Те много добре познават Правилата, но докато на 20-и… играта им харесва, на 30-и… започва да им доскучава, започва да се оказва, че им трябват далеч по-силни стимуланти от една п_ _ _а, за да изпитат мерак, хъс, за да се почувстват мъже. В душите им се загнездва една изненадваща и стряскаща психологическа импотентност, която на 40-и… или 50-и… води неминуемо до физическа импотентност. И може би дъъълго се чудят защо така не могат вече… 

Понеже съм уморена и от Играта (в която бях въвлечена поради щото загубих своя Рай, поради наивност, незнание и непознаване на Правилата – Мамо, защо не ми ги каза като бях малка!), и от мъжете, които я играят, и от купищата работа, които ми се наложи да свърша днес, и от годинките (които утре стават 37)… ще завърша тази поучителна изповед с едно-единствено изречение от книгата „Секс, любов и други глаголи” на Михаела Петрова:
„Не е зле нашите мъжки половинки от време на време да се замислят (докато пикаят например) колко дълго потентността им може да бъде подкрепяна от вагина, която са се постарали да убедят, че е тъпа путка?”
Е аз понеже съм умна и никой не можа да ме убеди в това, реших не само че трябва да си update-на спецификацията за мъж, ами и че един automation test трябва да изобретя да тествам мъжете дали са участници в тъпата (според мен) Игра, и да си плюя на петита в посока Любовта, ако се окаже, че „да”!

 P.S. За малко да забравя! Мъжете, които не играят Играта, и особено онези, които са на двадесет-и… или тридесет-и… и които още не са окаляли душите си… Какво ще кажете да спасим любовта? Сега разбирате ли какво означава фразата “любовта ще спаси света”? Е ако и вие не разбирате, тогава света е загубен, смятам… И най-добре да се прибера в къщи и да целуна синовете си, пък белким те разберат някой ден…