Шараните

Навремето, когато в училище все още изучавахме теорията на Дарвин за еволюцията, смятах че еволюцията е нещо, което се случва от само себе си – не е нужно да полагаме бог знае колко усилия. Или ще оцелеем, или не. Ако не сме от „избраните”, „the fittest”, ако по някаква причина не го притежаваме това в генния си код, значи гибелта е за добро (един вид for a reason). Сега осъзнавам и своята дълбока заблуда и заблудата на Дарвин. Но понеже това не е научен форум, а личен блог, ще дискутирам моята си заблуда, тази на Яна. Какво пък… те научните среди отрекоха Плутон, аз за него не плаках, та за Дарвин ли…

Първото важно прозрение за мен беше, че еволюцията като процес е точно обратното на ентропията. Плуване срещу течението (на “многото”, на стереотипите, на нефункциониращите парадигми, на задушаващите вътрешни граници). Когато се оставим на течението ще бъдем сведени до първичното си състояние на тотално хармоничен хаос , на произволна сбирщина от атоми, лишени от организиращия принцип на съзнанието и свободната воля.

Следователно, еволюция не означава да се родиш такъв един избран и fit за живота.  А по време на живота да се опиташ поне да поплуваш срещу течението, да се развиваш и да се възползваш от това дето Господ ти го е дал – под формата на мозъчно вещество, но вероятно разпръснато и из неизброимите пътища на нервните окончания на тялото.

Това добре, стана ми по-спокойно като го открих. Имаше смисъл да се мъча да съм себе си, а не да потека в посока, която някой друг определя. “Ами секса?” – бихте попитали вие. Секса изглежда е механизмът на еволюцията да продуцира индивиди, които да я осъществят и доразвият/извисят. Не че цели цивилизации не са се самоунищожавали по други причини, несвързани със стерилитет, импотентност, хомосексуализъм или други опасни „чуми”, които могат да попречат на саморепродуциращата се сила на еволюцията. Заключението, което си направих на база на тези факти и теории беше, че секса е нещо странично и няма абсолютно пряко или обуславящо значение за еволюцията – един вид необходима предпоставка.

Но така се случи, че Яна премина през куп перипетии във връзките, в които значението на секса постепенно започна да придобива нови измерения. Въпреки крайно негативния опит (част от който позакъснял тинейджърски, да си признаем) описан в Писма от тигана, Яна продължи да гради теории и да ги тества на практика, да трупа опит и да го обобщава – това с надежда че все някъде в обозримото бъдеще ще се добере до така жадуваната светлинка в тунела. За съжаление теориите на Яна не бяха от най-позитивните. Ето някои нейни наблюдения:
- Еволюиралите личности са предимно жени
- Твърде много мъже имат спешна нужда от (поне мъничко) еволюция
- Твърде много мъжете имат сексуални и личностни проблеми
- В резултат на които жените се превръщат във все по-самостоятелни и все по-еволюиращи единици
- Което пък застрашава баланса между мъжкото и женското начало
- А еволюцията не е едностранен (или еднополюсен) процес
- Следователно мъжете спешно трябва да си разрешат проблемите, защото еволюцията (поне на този етап) зависи от тях.

Ние, астролозите, знаем, че и секса и трансформациите, които имат известен еволюционен ефект, са все теми на осми дом, на скорпион и на плутон. Затова вероятно (надява се Яна) най-краткият път към еволюцията е секса. Ако там вземем та си решим проблемите – ще има по-щастливи мъже и жени в околността, няма да сме така изнервени, истерични, мрачни, отчаяни, изтощени от мастурбация или сковани от самота. Тъй че Яна призова всички небесни и земни осмотемни сили и…

Този път секса беше хубав. Не като техника, а по-скоро като усещане за близост, като доверие и най-вече беше възродена надежда, че все още има мъже, които се интересуват и от това дали партньорката им изпитва удоволствие. Яна е убедена, че една техника може да се подобри или синхронизира (това отнема само време), но усещането за близост и доверие не можеш да го сътвориш ако го няма (дори с цялото време на света).

Е, да, но на сутринта принцът се събуди, а заедно с него и всичките му страхове. Да речем, че страховете му бяха по-будни и от самия принц. И нещата взеха да взимат една твърде неприятна посока… което в този случай означава, че принцът бързо и ефективно започна да се трансформира в жаба, да използва стандартните фрази дето Яна ги е чувала нееднократно (за пример – „ама аз не искам връзка”) и така за по-малко от 10 минути успя да влезе в графата „класически мъж-идиот”.

И Яна седна да помисли малко, вместо да плаче. Да използва онуй дето е плод на милиарди години еволюция – мозъка й. И ето какво си мислеше Яниният мозък…

Моята теория за мъжете се потвърждава с всеки следващ опит. Че са направени като от един калъп, от една и съща кал или от едно и също ребро… Въпреки че мъдрите книги твърдят, че не е така. Вероятно теорията е вярна. Ама все пак съм се променила. Между Яна сега и онази Яна от „Писма от тигана” разликата е като от тук до Плутно, бре! Теорията също трябва да се промени. Значи все пак нещо в ситуацията трябва да е различно. Я да потърсим разликите. Сбъркала ли съм в преценката? Или съм сбъркала в реакцията? Ама ако пък въобще не съм сбъркала? Ако проблема си е в другия? Ама като си е негов да си го решава, бре! Ама ако не иска да го реши? Ами ако ще! Ами ако не го реши, какво ще стане с еволюцията! ЕЕЕх, Янооо! Кога ще спреш да мислиш за еволюцията, а само за себе си? Не знам, но все пак нещо е различно и се надявам да го разбера след като се наспя или някой друг ден…

Яна пуши наргиле и заспива като бебе. А на сутринта се консултира с новата си колода Друидско-Уика таро. Като си има едно наум, че картите често имат повече идеи отколкото на самата нея могат да й хрумнат.

Картата беше Господарката. Императрицата в стандартната колода. Седналата на престола на Венера дама цъфти от благоденствие и се къпе във великолепието на собствената си женска хармония. Ясно е, че за Яна еволюция има. Ама това какво говори за жабопринцовете… По радиото в колата обсъждат плюсовете и минусите на това да се подаряват бонбони вместо цветя. Мъжът в студиото е възмутен, че жените обичат цветята. Жените са възмутени, че мъжете предпочитат да подаряват бонбони – ами ако са на диета?! То е все едно като да подариш кило свинско на вегетарианка. А цветята са друго нещо. Мъжът е ужасен, защото смята че жените обичали да гледат как нещо умира (в случая цветята). Не, жените обичаме да гледаме само как хлебарките умират, а ако цветята увехнат, но мъжа е там, тогава значи нищо не е умряло. Всъщност повечето жени знаят, че някои ситуации, чувства, желания или някои мъжки души са толкова крехки и уязвими като цветята. И е техен приоритет да отглеждат това, което е красиво, да го поливат, да го потопят във вода, да го сложат на светло, да му се радват…  А ако умре страдат. Как няма да страдат след като ценят хубавото и крехкото.

Яна слуша радиото и я гледа онази от картата – Господарката. Държи букет цветя. Вероятно сама си ги е набрала от поляната наоколо…

Малко по-късно Яна все пак получава цветя. На практика, не на теория. Това обаче доказва теорията й, че мъжете подаряват цветя когато са гузни и с това се опитват да изкупят чувството си за вина, пък макар и в минимални размери. Яна разбира. Това да разбира и да одобрява са две крайно различни неща, но не й се иска жабопринцът да е твърде притиснат от вината, толкова че да не може да функционира адекватно. Все пак и той душа носи. Затова приема жеста и благодари. Жабопринцът казва, че ще мисли. Яна и това го е чувала. Но се радва да го чуе, макар понякога надеждите да носят повече разочарование от липсата им. Разказва на приятелките си. Приятелките й и те се вълнуват. И как няма да се вълнуват, след като и те милите се надяват на еволюцията, след като и те се надяват, че на  този свят има и „други”. „Други” в смисъл на такива, които демонстрират различни черти и атрибути на мъжественост, от тези на стандартния класически случай “мъж-идиот”.

Яна очаква да разбере – ако има еволюция, то каква е? Не ви ли омръзна това момиче? С нейните теории и тази вездесъща еволюция? Ще ви издам една тайна – Яна сама на себе си е омръзнала с тази нужда да види еволюцията в действие, да види как някой мъж постъпва различно, как някой мъж решава проблемите си вместо да си завира главата в тях (те от това не изчезват, още по-тъмно и страшно става). Яна чудесно разбира, че на мъжете им е още по-трудно, отколкото на нея – все пак тя има една глава, с която може да мисли, а мъжете имат по две. И често биват обвинявани, че не мислят с правилната. Понякога – несправедливо обвинявани. Понякога, в моментите на отчаяние, на Яна й се струва, че и едната глава, която има мисли твърде много и твърде много пречи… Но все още не е стигнала до нивата на отчаяние,  в които да възкликне и да си каже: „Господи, защо не ме остави да съм като онези жени, които са Руси, карат Мерцедес и това им дава Предимство!” Ама и на мъжете не им е лесно, нали? Ето къде се коренял конфликта, ето къде е разковничето към осъществяването на еволюцията – да използват за мислене правилната глава. Правилната според случая. Объркващото е, че закони и правила в тази сфера няма. Може би има морал, ама ако е фалшив и никой не го следва, значи не помага имането му. Може би има етичност, но пък толкова много зависи от личната ценностна система, че по-добре да не разчитаме на нея. Може би има нещо наречено „минал опит”, но то пък може да е толкова измъчено или негативно, че да ни отведе в пустинята Калахари, вместо на някой слънчев планински връх.

Яна и нейните приятелки все още нямат доказателства, че еволюцията съществува. Но цветята ги има и все още не са повехнали. Милите.