Шараните

Излезе ми име. Можете ли да повярвате, че на Яна Шарана й излезе име – „силната жена”! Колегите (от съседната стая, не онзи от съня) ми викат така. Ако са повече клюкари или по-социални, цялата фирма ще започне да ми вика „силната жена”. Добре че не са. Ама и аз не съм. Не съм силна. Защо не дойдат да ме видят как рева с онез огрооооомни сълзи и припкам час по час до тоалетната да си секна носа и да си бърша разтеклото се чернило от очите, пък… тогава да си говорим кой какъв е!…

Ама аз съм си виновна, че ми излезе това име. Защото много говоря. Дръпнах веднъж една реч. От името на социалното явление Яна, не от мое лично име. Яна е зодия Риби, разведена, с деца и въпреки разбитите илюзии и сърдечни съсъдъци (те може би вървят заедно), все още вярва в любовта. Яна пише – по професия и извън професията. Да, ама в офиса, в който работи Яна, в отдела, в който работи Яна, в стаята, в която работи Яна, има още две жени – и те Риби, и те разведени, и те с деца, и те с разбити сърца, и тяхната религия – любовта. И те пишат – в професията и извън нея. И после нека някой да дойде да ми каже, че съм уникална. Уникална нанайци! Яна е социално явление и толкоз!

Та… заех се аз на онзи злополучен обяд да обясня на социалното явление млад, необвързан програмист, какви сме ние, какво ни вълнува и какво ни тревожи. Опитах се да направя това в мнооого сбит вид, което вероятно породи проблема.

Знаете ли – викам им – какъв ни е проблема? Проблемът е, че се справяме прекалено добре с всички проблеми. Имаме си работа, печелим достатъчно, че да си гледаме децата и себе си, умеем да се забавляваме, анулирали сме нефункциониращите си връзки, научили сме се да живеем сами, че даже започва да ни харесва и в един момент най-внезапно си задаваме въпроса: „Ами за какво ни е мъж…изобщо?” Всъщност ние дори сме умни и много добре знаем, че отговорът е прост: „За секс.” Обаче… това може да породи един друг проблем: за съжаление не всеки става за секс. Ама дори и да става… ние пък не можем да го уважаваме само защото може да прави (добър) секс. А изпитваме необходимост да уважаваме мъжа, с който правим нещо, не просто да го използваме. И ни става едно пусто, пусто на душите. И зацикляме и проблемът става нерешим. Да точно този проблем: ако мъжът става само за секс как да го уважаваме? И ако секса е повод за уважение, то тогава тези дето не го могат милите, тях пък какво да ги правим? Пък то стигне ли се до уважението… значи нещата са съвсем зле. И ние се връщаме обратно там, където сме сигурни, че се справяме добре – със собствения си живот.

И ето заради тази реч вече съм „силната жена”! Силна ще съм ако нямам нужда от секс. Фригидността понякога е благодат, не мислите ли? А още по-най-силна ще съм ако нямам нужда от любов! Какво ако мога да обичам? Това е feature (както казва един мой колега, програмист), това въобще не ми гарантира, че мен някой ще ме обича – нито ако съм хубава, нито ако съм добра, нито ако съм силна… Я по-добре да съм си каквато съм си – пък нека си и грознея като ми се прислучи, нека си лошотея, нека съм си и слаба и си лея сълзите на самосъжаление, от които остават лекета точно толкова, колкото и от потта… Пък нека дойде и любовта, ако я има - нас от нея не ни е страх, нали и без друго сме си силни! И с любовта ще се справим! Съмнявате ли се?