Шараните

Ние астролозите сме много мързеливо племе, да знаете. Искаме признание, че астрологията е наука, а в същото време просто си седим на столчетата пред компютърчетата, плещим си заучените интерпретацийки и не си мръдваме пръстчето да проведем дори едно просто (полу)научно проучване. Та да разберем нещата дето ги говорим на клиентите истина ли са. Не! Наблягаме на подготовката – ако клиентът оспори някое твърдение, веднага го контрираме (гласно или наум): клиента лъже, картата – не! И до тук с мисленето, споровете и проверките.

Напоследък се питам (понеже си нямам друга работа и други проблеми) каква точно е нашата – на астрологията – претенция за валидност? На базата на какво твърдим, че астрологията е вярна? На личния ни опит? Съмнявам се. Всеки практикуващ астролог се е сблъсквал със ситуации, в които картата мълчи и не говори – ни истини, ни лъжи. Това, разбира се, не е приятно, и създава предпоставки да се хвърлим в търсене на теле под вола, в изучаване на нови екзотични методи, че дори и в справки от „съседни” дисциплини като таро и нумерология.

„Нашата претенция за валидност е Гоклен.” – биха казали някои. Горкият Гоклен – бих казала аз. Всички се уповават нему.   А колцина са прочели или проучили трудовете му (та да са наясно с противоречията там)? Аз откровено си признавам, че не съм. Нямах и представа, че към края на живота си е отправил апел към астролозите да се откажат от недоказуемите си и неподкрепени от факти традиционни постулати и да се посветят на създаването на Нео-Астрология. Също така не знаех и че се е самоубил. (А дали е било “написано” в картата му?…)

Претенцията за валидност на астрологията може да се окаже вярата. Не научната обоснованост, не статистиката, а вярата! Това твърди психоложката Маргарет Хамилтън, професор в Университета Уисконсин, Вашингтон. Тя поне се е интересувала до толкова, че да направи проучване и да сподели своите изводи и наблюдения в статия в списание „Личност и индивидуални различия” (какви ли не списания си имат в Щатите…).  Кратка справка за наблюденията на професорката:

• Астрологията използва предварително дефинирани идеи и постулати.
• Качествата приписвани на положителните (мъжки) знаци са по-ценени в обществото от качествата, приписвани на отрицателните (женски) знаци – от там и по-голямата склонност положителните да вярват на астрологията повече от отрицателните.
• Хората подхождат избирателно към идеите и постулатите на астрологията и избират да вярват в онези, които оправдават някоя тяхна негативна черта или наклонност.
• Вярата в астрологията се поддържа и от така нареченият ефект „потвърждаване на очакванията” (expectancy confirmation): тенденцията да търсим потвърждение на неща, в които вече вярваме и сме приели за истина.Изводът на г-жа Хамилтън: Ако това, което виждаме и чуваме ни харесва, не бихме могли да устоим на изкушението да му вярваме.
  Моят извод: Аз съм оптимист и нося добри новини, мога спокойно да се върна към астрологичното консултиране.