Шараните

Установила как работи дяволът в машината на „нормалните” хетеросексуални връзки, аз побързах да се прибера у дома и да нацелувам и двете деца. По челцата, по бузките, по косите, по очите (докато спяха). Чувствах се така сякаш току що съм се събудила от мнооого дълъг сън, сякаш съм спящата красавица, събудила се само, за да установи, че истинските принцове спят в съседната стая и едничката ми грижа е да ги отгледам и да ги възпитам като Истински Мъже. Да направя тъй, че да не разплакват момичетата с розови рокли и сатенени панделки, да си държат на думата, да не се превръщат от принцове в грозни крастави жаби, да си мият редовно зъбите, да не ги е страх от сълзи и от любов, да не ги е страх от женската страст, от червило по ризите, от майчинството, от отдаване и обвързване, от менструални болки, от секс рано сутрин, да не ги е страх от живота…

Е да, ама как… И рецепти има ли? Не съм срещала, но пък съм твърдо решена да не съм като майките, които отглеждат мамини синчета като моите бивши. Да не съм като Свеки Номер 1 или Свеки Номер 2 или Кой-да-е-номер Свеки, разперила криле над проскубаното си орленце, навираща поредното тлъсто червейче в зейналото му гърленце, убедена, че нейните очи виждат по-добре от неговите (особено щом става въпрос за пъстри въртиопашки), убедена, че нейното гнезденце е най-прекрасното и сигурно кътче в този враждебен, лукаво-женски свят… НЕ! Твърдо съм решена, че аз мамини синчета няма да продуцирам! Само през трупа ми!

С големия ми е по-трудно да общувам, особено когато е буден. Причината: той е в онази деликатно-хормонална възраст наричана от някои пуберитет. Бил е свидетел, при това доста съзнателен, на разпада на първия ми брак (с баща му), на втория ми брак (с бащата на брат му), на мъчителната ми Голяма Любов, която се превърна в Голяма Депресия, на последвалите Големи Надежи и Големи Разочарования… Мълчаливо и със сълзи преминахме двамата през всичко това. Надявам се личният ми негативен пример да е бил от полза поне на него. Но малкото синче, онуй глезеното, с хитрите очички и меките ръчички, Овнето… на него от сега още му избива мъжкарството заедно с детската пот… И му отива дори… Той определено има нужда от възпитание.

Та прегръщам го аз, целувам го зад ушето, по вратлето, поглеждам го право в очичките и казвам с глас пълен с възторг (възторг, който помага, дори е задължителен за изграждането на здраво мъжко его):
- Миличък, много те обичам. Мечтая си като порастнеш да станеш истински мъж: силен, смел и доблестен.
Миличкият се замисля. После тръсва глава.
- Ясно, ти искаш да стана ловец!

Тъй де… да си дойдем на думата… за възпитанието… Ама то май по-добре да помълча…