Защо пък да не…

“Защо ли да не се омъжа?…” - така си мърморела под носа една Умна Принцеса от една приказка за Снежна Кралица. Някой би се учудил как тъй умна жена, че и принцеса на туй отгоре, ще й хрумне да се омъжва…  На мен пък ми беше учудващо как някой просто както си седи, може да му хрумват неща. Докато не ми се случи и на мен. 

Седим и си пием бира с Алекс един ден и на мен ми хрумва: “Защо ли пък да не направим астродрама на Представянето?” Естествено множественото число е използвано по подвеждащ начин, тъй като той трябваше да я направи. Аз не мога. Аз съм тази с внезапните хрумвания. А то взе, че се получи интересно. Сложих аз една заблудена Яна в центъра на Тигана, избрах си Сатурн, Уран, Нептун и Плутон да й опяват (кой каквото си знае) и да обикалят около нея.

drama1   drama2

Избрах си една Венера да я подкокоросва, избрах си и трима мъже – герои, да се появяват и… да изчезват (ама баш като по книгата).

венера

И една Луна, която се появи чак на края да прегърне съсипаната Яна, но както ми казаха от “иззад кулисите”, тя напирала през цялото време да иде в тигана, да си я хване за ръка и да я изнесе от този проклет тиган. Това е то Луна в Овен! Мирна не седи.

луна

И ето че докато пиехме бира преди няколко вечери с Алекс, отново ми хрумна нещо: “Защо пък да не си направим астродрама в София?”
На 21 март, събота. От 10:00 до 17:00.
Ако някой има желание да присъства (няма да разиграваме такива тиганни драми, а знака Овен и планетата Марс) – нека ми пише на avtorka@gmail.com.  За да изпратя подробности.

Ех, много ми се забавлява! Мисля, че вместо синдром на пролетна умора имам синдром на пролетна лудорийност.

1 Response to “Защо пък да не…”


  1. 1 D

    Благодаря за надеждата, че всичко, което ни трябва е сега!

Leave a Reply