Наричана за по-просто „голямата драма”
Тя драмата… всъщност не е моя. Тя дори не е на онова момче и онова момиче, с които пътищата ни се преплетоха по толкова сапунен начин. Тя драмата… е много по-голяма, тя е… на всички. Всеобща.
Да, имало едно време, в един свят, в който нещата обикновено не се сбъдват, един жабопринц, имало и една Малечка-Палечка. Жабопринцът се влюбил в нея, но тя не отвърнала на чувствата му. Така се случва в този свят, в който нещата обикновено не се сбъдват, а най-рядко от всичко се сбъдва любовта. Малечка-Палечка не искала жабопринца за съпруг, за гадже или за приятел… може би тя била твърде малка, объркана, самотна и уплашена в този свят, в който нещата обикновено не се сбъдват. Може би нямало да може да понесе още нещо да не се сбъдне… Но имала нужда от вниманието на жабопринцът, който щедро и благородно я дарявал с него, макар сърцето му да се разкъсвало на късчета. Тогава се появила Яна – тя е доста нахална и невъзпитана, поради факта, че се е родила с Луна в Овен, има лошия навик да се озовава в чужди приказки (макар никога да не го прави без покана), и още по-лошия навик да смята, че умее да разказва приказки, както и още по-по-най-отвратителния навик да наднича в душите на приказните герои. От време на време – ама само от време на време – някое зло куче изскача от нечия душа я стряска със своето „БАУ”. Но страхът при Яна е временно явление, за сметка на душелюбопитството например, което се оказва по-трайно от всичко останало в живота й. Може би ще попитате „А каква работа има Яна да наднича в душите на приказните герои?” Отговорът е много прост – опитва се да разбере защо в приказките нещата се сбъдват, а при хората от нейния свят – обикновено не.
Яна много искала тази приказка да се сбъдне, надничала тук, надничала там… ама надежда никаква. Налагало й се дори да пие бира заедно с приказните герои, за да станат душите им по-водни и прозрачни. Тя искала да ги опознае, да разбере какво ги движи, какво ги отдалечава един от друг, какво ги привлича и коя от тези две сили е по-мощната, коя ще надделее – сбъдването или несбъдването. А докато ги опознавала ги обикнала. Такава й е природата – обичлива и закачлива. За съжаление в тази ситуация имало един съществен пропуск – и Яна, както много Малечки-Палечки от нейния свят, също била ранена, объркана, самотна и уплашена. И когато жабопринцът я целунал по устните, тя с охота заела вакантното място, което Малечка-Палечка тъй или иначе не искала. Защо го направила? Че кое момиче не мечтае да е принцеса, и коя принцеса не мечтае за принц, и коя жена не мечтае хубавото да се сбъдва… Обикновено в триъгълните ситуации и сапунените сериали има един тъп ъгъл. Тя Яна открай време си го е избрала този тъп ъгъл, не знам не й ли омръзна да си седи все там, верятно е удобен и дава по-широк изглед на околността, но… в един момент изглеждало така сякаш оригиналната Малечка-Палечка си искала жабопринца (или вниманието му) обратно, а жабопринца бил толкова уплашен, толкова пиян и толкова прозрачен, че забравил един много прост, но изключително важен факт – а именно: че за да започнат да се сбъдват нещата в този свят, жабопринцовете трябва да се научат да изпълняват обещанията си. Че понякога е по-страшно това да не го изпълниш, а не да го изпълниш.
Съвсем естествено, при този ход на събитията, Яна се разплака. Тя освен обичлива и закачлива е и доста ревлива. Мъчно й беше, защото не можеше да разбере света, жабопринца и Малечка-Палечка, не можеше да разбере защо хората от този свят се напиват, за да си осигурят оправданието да направят нещо, което желаят и когато са трезви, но се страхуват или просто не им стиска. Разплака се и защото се чудеше тя от кой точно свят е – от този, в който нещата обикновено не се сбъдват или от съседния – в който нещата съвсем пък никога не се сбъдват. Тръгна си от „бала” много разплакана, като всъщност малко се надяваше жабопринцът или Малечка-Палечка да й се обадят, за да я попитат как е, тъй като… се беше загубила. И имаше нужда от помощ. И макар да може да се справя сама с почти всичко в този живот, онова което беше отвъд „почти”-то сега й подсказваше, че има спешна нужда от принц, за да се измъкне от тъмното и страшното, за което стана дума в предишния пост. Всички знаем, че Яна се обади на мистър Мисисипи, който бързо влезе в ролята на принц и я спаси от затруднението, с което й даде шанса да се почувства слаба, спасена, и утешена – а коя принцеса не би искала да се чувства така, коя жена не би искала да я прегръщат и галят цяла нощ?
И да оставим тази драма до тук, защото наистина – не тя е съществената. Ако намесата на Яна в приказката беше осигурила на жабопринца мечтаната Малечка-Палечка по начин, регулиран много повече от Играта, отколкото от истинската любов, Яна щеше да се радва за тях. Защото всяко ново начало е всъщност шанс за този свят да го сбъдне. Шанс светът да се промени.
Та… най-накрая да преминем по същество: истинската драма е, че ние, хората от този свят, в който нещата обикновено не се сбъдват, а най-малко от всичко се сбъдва любовта, твърдим че вярваме в любовта, но не се стремим да се научим да обичаме. Представяме си любовта като нещо, което идва, поднесено ни на тепсия, с точно определена форма и функция, като нещо, което трябва да пасне в калъпчето на живота ни, да fit-не като последната джаджа в добре смазан механизъм. Очакваме в контактния ключ да стане късо съединение и електрическата крушка да светне сама, за да не стоим на тъмно. Само така ли ще повярваме, че Бог е светлина? Не се досещаме някак си, че можем самички, със собствената си ръка да натиснем копчето и да включим светлината, че можем самички, със собствените си души да се докосваме и да се опознаваме, да си даваме шансове и да се обичаме не само, когато сме влюбени, не само когато сме зависими, а винаги и по всяко време. Не се досещаме някак си, че за да спрем да се нараняваме един друг, първо трябва да спрем да махаме хаотично с юмруци, достатъчно е да отворим очи, за да видим че другият не ни желае злото, че той или тя също махат напосоки, защото са малки, защото са уплашени, защото са самотни, защото са ранени. Много тъжно е, че сме един до друг, а не успяваме да се срещнем, камо ли да се прегърнем, камо ли да се обичаме. Много страшно е, че все повече хора искат да се променят и от добри да станат лоши, за да не ги боли, защото се надяват да оцелеят в този свят, в който нещата не се сбъдват и в който добротата често се обръща срещу теб самия. Много страшно е, че все повече хора предпочитат да бъдат цинични отвътре и отвън, да бъдат каменни отвътре и отвън, да бъдат бронирани отвътре и отвън, защото се надяват да оцелеят в този свят, в който нещата не се сбъдват и в който силата и смелостта са станали заложници на Страховете. А още по-тъжно е, че никой вече не мисли как да помогне на света, за да стане той един свят, в който повече неща са възможни и повече хора са обичани. Защо смятаме, че имаме право на щастие и право на любов, а нямаме дълг към щастието и любовта – не само собствените си, а и на другите. Защо пропускаме да забележим, че това, което наричаме свобода е всъщност добре гримирана безотговорност. Това, че обитаваме човешки тела не ни прави задължително Човеци – без силата на състраданието и любовта по какво се отличаваме от животните? По висшия си интелект? Той ли ни кара да нараняваме без причина, да убиваме без причина, да унищожаваме без причина, да предаваме без причина? Или просто да не изпълняваме дадените от нас обещанията?
Да, всичко това е далеч по-страшно и значимо от драмата на Яна, жабопринца и Малечка-Палечка. Само че не е вярно, че от нашите приказни герои не зависи нищо – напротив. Те могат да променят света, защото той е и техен. Стига да искат. Стига да се престрашат. Стига да пораснат мъничко. Стига да отпуснат свитите на топка юмруци. Стига да се прегърнат вместо да издигат стени помежду си.
Все от някъде трябва да започнем, нали? Поемаме въздух….и:
Скъпи жабопринце,
много бих искала да ме прегърнеш, когато не си пил. Аз имам нужда от тази прегръдка. Защото не съм, никак даже не съм, толкова силна, колкото изглеждам или колкото ти се иска. Аз съм повече смела, отколкото мъдра. Иска ми се да ти кажа, че душата няма нито възраст нито деца, поне не и физически. И още, че да подадеш ръка на проснал се на тротоара пияница пред целия буден свят е далеч по-лесно от това да подадеш ръка на жена, която плаче в душата си. Особено ако си сам с нея и светът не те гледа. Макар да не гледа, светът има нужда от това, а жената… тя има нужда от тази протегната ръка повече от пияницата на тротоара.
Скъпа Малечка-Палечка,
не откритите разговори, а откритите намереня ни правят честни и искрени. И не ти трябват 100 жабопринца строени в редица, обсипващи те с квакомплименти. Трябва ти един-единствен, който да те обича! С цялата си душа. И ти го заслужаваш! Да, възможно е да се превърнеш в прекрасна и умна принцеса, която успява само с един поглед да определи кой жабопринц ще стане на жаба, а кой ще се превърне в принц. Вероятно ще смяташ, че дължиш това на разума си, който предпочиташ да следваш в своите избори. Възможно е дори да имаш пред себе си 100 жабопринца строени в редица в балната зала, ехото от тракането на собствените ти токчета по мраморния под, докато обикаляш редицата с изпитателен поглед, да те накара да се почувстваш още по-самотна, а не по-обичана и ценена. Още по-неприятно би било да объркаш някоя просната на пода душа с шарено килимче и да минеш през нея триумфално със същите тези токчета. Тя душата има нужда от малко повече внимание и зачитане. Само това. Малечке-Палечке, много бих искала да прегърнеш жабопринца, когато не си пила, и да се престрашиш да усетиш чие сърце бие по-силно – неговото или твоето.
Аз бих искала да ви прегърна и двамата, просто защото изпитвам обич и не знам (ама наистина не знам) какво друго да направя, за да променя света… А той има спешна нужда от промяна. Светът има нужда от хванати ръце, които образуват кръг, а не от тъпоъгълни триъгълници или самотно реещи се в пространството парчета от пъзели. В крайна сметка, ние съвсем не сме различни. Ние всички сме малки, объркани, самотни и уплашени. И до кога ще оставяме тъпите теории да се превръщат в самосбъдващи се пророчества? Аз съм уморена от това. А вие?
Loading ...
Дали пък ние сами не си правим драмите? Мнооооого ясно! Ама защо?
А всеки си има главна роля в неговия си живот. Май няма нужда да се борим толкова, защото все пак ние сме си и сценаристи и режисьори…
Талант, хъс.
Тъп сценарий и много префърцунен диалог. Финалът още не е написан, защото сценаристите за пореден път са в стачка 
Не за пари, ебе им се ама не им стиска и заради това стачкуват. Кой им е виновен не знам… Но важното е да се протестира с/у решенията, които сами си взимат.
И не търси ръце в попови лъжички, те нямат с какво да те прегърнат и да стоплят душата ти. Не могат да видят и изтрият сълзите ти защото са покрити с тиня. Не могат дори сами да излязат от локвичките си, така че не влизай вътре ти да ги вадиш. Заслужаваш много повече, хайде да е поне крокодил 
Не ти трябва и Малечка Палечка, която да и търсиш принц. Малечка може да се окаже и просто ниска и малко по хубава вещица, която да вземе гласа ти за да съблазни принца, когото ти си спасила. Не, че всички вещици за зли, но да бъдем предпазливи. Малкия ръст върви в ръка за ръка с великанска подлост.
Ами защото всеки иска да участва в нещо малко по-така. Живота ни е скучен, а пък ние гледаме на себе си като на статисти в него. И ни се иска да имаме главни роли в драмата. Иска ни се дори да играем оня големия злодей дето го убиват накрая. Дори и малкия злодей дето умира в първите 5 минути… Просто да ни пишат в надписите…
Верно иска ни се да играем главни роли и в чужди животи… И не, не е достатъчно да спим с режисьора. Трябва си актьорско майсторство
Обаче не е ли по-добре миманс във филм на Бертолучи отколкото главна в треторазреден хонгконгски екшън? И тва, че Палечка си мисли, че си е дигнала рейтинга няма да и даде Оскар, защото този филм май няма кой да го гледа…
Малечка Палечка и принцът жабок
И не Яна, не те давам на този жабок, защото хайде сега: къде видя принц? Да не се заблуждаваме. То дори не е жабок ами още е малка неосъзната попова лъжичка. Нищо, че цитира философи, нищо че твърди че е над секса. Все още има нужда повече от мама жаба отколкото от принцеса
Яна, имаш нужда от друга приказка, от друг филм… И от мъж, истински не някакъв емоционален мутант. И дори не един. А по един за всяка нощ когато си заспивала сама, разплакана, но обичаща генетичните чудеса на обществото.
Принце/Жабчо: Как, по дяволите ти дойде на ума, че само защото някоя жена е била безкрайно опиянена и благосклонна да спи с теб, то същата тази жена ще иска и ба бъде с теб? Тва май ви е огромен момчешки проблем. Да ние сме чувствителни същества и по принцип търсим любов, ама тва че сме спали с вас не значи, че ви харесваме дори… Така, че си задръжте ако обичате сутрешните излияния за майките си, направете ни кафе, запалете ни цигара и ни разкажете хубав виц. Някой добър виц в който не се споменава евентуална връзка с вас!
Палечке: Самочувствието може да се прави и не на база на чуждото такова. Това не е състезание, в което имаш противник. По-важно е да покажеш лично какво можеш. И не се обиждай ако те наричат курва след като се сваляш с курвари…
Яна: Обичам те, продължавай да твориш!
Две неща ми се иска да кажа като чета обърканото, искренно, чувствително, непоследователно четиво най-отгоре.
1. Любовта също както и помощта не се иска а се дава. Нито може нито е нужно да се очаква/изисква/предполага любов. Тя е като слънчев лъч който каца на рамото и като целувка от вятъра. Аз съм благодарен за всяка секунда в която съм обичал или съм бил обичан.
2. Нормално е момчето да се уплаши и да избяга. Ти, Яна не си му в категорията. Това не е нито драматично нито учудващо. Ако пък секса е бил хубав, тогава мисля че сте квит.
Наздраве
Хей, Монж! Човек да напише нещо искрено без художествена измислица и веднага получава критика.
1. Аз не искам любов от момчето. То е ясно, че няма как да даде нещо дето го няма. Искам прегръдка - за равновесие. Символична. По повод помощта - не съм съгласна. Аз съм астролог и при мен непрекъснато идват хора, които искат помощ. Също така съм и майка и децата ми непрекъснато искат помощ. Нормално е да искаш помощ, инак другия как ще разбере от какво имаш нужда. Не че съм опряла до неговата помощ - аз си се справям прекрасно и сама. Заради идеята е!
2. Позволи ми да изпитвам емоции и да се учудвам. Предпочитам да съм като малките деца, които не знаят нищо за света и го виждат сякаш за пръв път, отколкото да се свирам в тез рамки на силната независима жена, дето ми ги отреждат непрекъснато. Ако погледнем така, както ти предлагаш - без драма и учудване, то май никой не ми е в категорията.
И ти… да е би също да пиеш много? Все ни казваш “Наздраве”, по всяко време на деня
Не е критика. Просто мнение…лично мое при това, необвързващо.
Не е нужно да се зашитаваш, не те атакувам
Мисля обаче че не може ту да си дете, ту да си амазонка…много са взаимноизключващи ролите и объркват не само околните но може да те объркат и теб самата…
Пия като смок, всичко, по всяко време…аз съм кунг фу майстор на пияния юмрук, ако не пия ще загубя силата си…хлъц…
Наздраве
Моля те, само не ми казвай, че си Риба или Лъв! Няма да го понеса!
Той и бившият ми втори “съпруг”… чел, чел блога с надежда да ме разбере. Не могъл и решил да ме помоли да се самоопределя каква съм - богиня ли, амазонка ли, силна ли слаба ли, що ли… Само дето на мен не ми трябва да се самоопределям. Мога да съм всичо - далеч по-трудно ми е да съм само едно нещо. Не че не съм опитвала, ама не става. А който се обърка, както знаеш - си тръгва. Пък на мен още не са ми издали жълта книжка, тъй че засега минавам за нормална
Ами хайде наздраве като си казал. А Бечеровка пил ли си?
оле мале…как голова болит из Бехеровке
ма е добра, чехите са опасни майстори на алкохола.
Нито съм риба нито съм кокошка баси…нали ти казах…кунг фу майстор съм
Да си жива и здрава.
Драмите възникват заради някакво очакване, което сме имали и не се е осъществило. Поне сексът е бил супер.
Жабопринцът ще си остане такъв сигурно до края на живота си, а Малечка-палечка може и да го прегърне някой ден :), но по-вероятно е да прегърне друг и да усети някое друго сърце и дано се получи…
Любовта си идва и отива. Аз си мисля, че понякога може да е момент, миг и после край - пътищата се разделят. Т. нар. one night stand но някак по-различна. Всичко е въпрос на възприятие.
Яна, открито заявявам, че в тази ситуация сама си си виновна.
Нека първо отбележа няколко факта:
1. Алкохолът замъглява съзнанието ни и потиска моралните ни ценности.
2. Ако придържаш пиян човек и той залитне… залиташ и ти.
3. След лична любовна драма хората, хората(приказните герои) търсят близост(физическа) с някого. От личен опит - това притъпява донякъде болката.
4. Хората винаги се борят за максимална полза. Хората са егоисти.
5. Хората са актьори.Приказните герои още повече. Това им е работата.
6. Принцивете имат склонност да злоупотребяват с положението си. Никой не може да ги осъди. Винаги има опашка от принцеси умиращи от желание да бъдат употребени от принца, въпреки че знаят какво ще стане в крайна сметка(винаги съм се чудел как става този номер).
7. Жабите са коварни животни. Имат маскировачна кожа, която им осигурява прикритие. Дълъг лепкав език, с който ако те докопат един път няма измъкване. Вънаги са на един скок от водата, и плуват бързо. Няма начин ти да ги докопаш
8. Малечка-Палечка е жена. Те никога не знаят какво искат т.е. знаят че искат нещо докато не го получат, като го получат знаят че не го искат, като го изгубят пак го искат(което потвърждава първоначалното ми твърдение).
9. Принцесите в приказките са нещо като статисти. Нищо не зависи от тях. Ламятя отвлякла принцесата. Принца я спасил. А принцесата какво направила?!! Била отвлечена и после спасена.
Нека ти задам сега един много глупав въпрос:
Ти наистина ли искаше да бъдеш ПРИНЦЕСА и се върза на ПИЯН ПРИКАЗЕН ГЕРОЙ ЖАБО-ПРИНЦ, претърпял ЛЮБОВНА ДРАМА и все още с чувства към Малечка-Палечка, която е ЖЕНА и НЕ ЗНАЕ КАКВО ИСКА?!
Вярвам, че ако успееш да отговориш на този въпрос, ще разбереш къде е проблема.
Винаги съм се възхищавал на способността на хората (в частност на себе си), да свалят щита си и да остават съвсем беззащитни, когато стане дума за любов. Любовта е игра без правила. Всеки се опитва да прецака някого без да се съобразява с обещанията/приятелството/моралните ценности. Любовта е една от най-коварните игри в която залагаш всичко с надеждата да спечелиш нещо…. и обикновено губиш всичко. Но пък е забавно
Наздраве Максо, много добре го каза братче :)…от устата ми го зе така да се каже….хлъц….
Айде наздраве max.yz! Добре, че хората не правят секс само на градус като им паднат задръжките, че тогава и презерватив може да забравят да сложат, пък да не говорим ако им е дошло изобщо в повече алкохола, какво мазало могат да сътворят.
Принцовете и принцесите са приказни герои в случая, разбира се. Онези - истинските са си съвсем обикновени хорица (е, с повечко пари и власт, но простичките човешки емоции със сигурност също ги терзаят). Онези дето пък след “истинска” лИбовна драма се чудят къде да си го *** или кой да им го *** са гола вода - то по-добре да си платиш в такъв случай, щото тогава програмата ще бъде пълна и баш каквато си я поръчаш. Ако искаш близост - такава, която да те стопли и да ти стане хубаво и уютно на душата - не я търсиш по тоя начин с едно ***. Щото така не става и не я получаваш. Най-много на сутринта да се чувстваш: 1) паникьосан (Боже, к’ви ги сътворих?! Как ще се оправям сега?!); 2) ужасен (”Майко, какво ще правя, аз не знам дали съм я/го харесвал/а някога достатъчно?!”); 3)прелъстен и изоставен (ако въпросният обект - принц/принцеса ти бие шута) и т.н.
Любовта е най-сладка когато си без големи очаквания и надежди и се наслаждаваш просто на мига - такъв какъвто е, дори и да е за 1 нощ. Любовта не се играе, там няма прецакване на някого, не и ако обичаш или си влюбен. Това да си играем на любов и на семейство сме го правили в детската градина все пак.
П.С.Някак лицемерно изглежда да играеш в любовта. А ако ще си играем опитвайки се да бъдем себе си или пък да се правим на някакви дето не сме звучи леко шизофренно.
П.П.С. Наздраве!