Шараните

Мили момичета! Приятелки мои! Свидни сестрици! Считам за изключително крайно наложително да ви уведомя, че ние сме затънали до шия в грандиозна, ама наистина грандиозна илюзия. То изобщо не ставало въпрос за това принцовете в жаби ли ще се превърнат или жабите в принцове. Истината е, че в повечето случаи не става въпрос нито за едното, нито за другото. Ами за най-обикновени и прости торни бръмбари.  “Е да, ама как да го знаем?!” – бихте попитали вие – “след като в приказките никой не споменава торните бръмбари .” Ами то няма и романи с главни героини „просто домакини”, защото на тях нищо не им се случва или им се случват твърде обикновени неща, за да привлекат вниманието на творците и читателите.  Това обяснява драматичната разлика между реалността и приказките.  Приказките, разбира се, са се случвали в едни стари, прастари времена, в които желанията все още се сбъдвали. А ние, мили момичета, домакини или не, трябва да се примирим с новите времена и плътно прилежащата им реалност. *

* съдържанието на статията е съкратено – част от WIP (work in progress)