Шараните

Мили момичета! Приятелки мои! Свидни сестрици! Считам за изключително крайно наложително да ви уведомя, че ние сме затънали до шия в грандиозна, ама наистина грандиозна илюзия. То изобщо не ставало въпрос за това принцовете в жаби ли ще се превърнат или жабите в принцове. Истината е, че в повечето случаи не става въпрос нито за едното, нито за другото. Ами за най-обикновени и прости торни бръмбари.  “Е да, ама как да го знаем?!” – бихте попитали вие – “след като в приказките никой не споменава торните бръмбари .” Ами то няма и романи с главни героини „просто домакини”, защото на тях нищо не им се случва или им се случват твърде обикновени неща, за да привлекат вниманието на творците и читателите.  Това обяснява драматичната разлика между реалността и приказките.  Приказките, разбира се, са се случвали в едни стари, прастари времена, в които желанията все още се сбъдвали. А ние, мили момичета, домакини или не, трябва да се примирим с новите времена и плътно прилежащата им реалност.

Ще трябва да ви разочаровам, но жабопринцът се оказа един обикновен торен бръмбар. Не сте учудени, нали? То май само аз съм се надявала на различна развръзка – ей така, заради идеята, заради еволюцията и заради това секса да е взаимност, а не сложно упражнение, на което някои се престрашават само след големи количества алкохол. При цялото ми уважение към торните бръмбари, те не притежават еволюционните заложби на жабите, които са един съвсем друг вид същества и като минимум имат и мозък, и сложна кръвоносна система, а следователно и сърце. Торните бръмбари нямат сърца. Торните бръмбари са твърдокрили. Торните бръмбари нямат мозък и им е нужна обожествяващата сила на човешките същества, за да ги превърнат в свещени скарабеи.

Та, мили момичета, разбрахме ли се вече? Принцове няма. Точка. Няма какво да чакате.  Годо, Господ или Господин Идеален. Изживейте си илюзиите ако смятате, че това е необходимо или практично, и се оглеждайте за… жаби.  Да не стане като в онази приказка, където малката принцеса си играе със златната топка в гората край кладенеца и топката не щеш ли – цоп в тъмното гърло на кладенеца! И после рев! Ако смятате че животът е игра, уверете се че наоколо няма черни кладенци.  Но ако най-лошото все пак се случи, топката потъне… и страданието ви споходи… това значи, че пораствате. Физическото порастване е един дълъг и сложен, на моменти твърде зависим от хормоните процес. Но духовното – онуй дето си мислим, че го има и че е отвъд физическото – порастването тук се осъществява само чрез силен стрес. Други начини няма! Ако не ви харесва – оплачете се на Еволюцията, моля! А за да си върнем златната топка – е, налага се да се направят някои жертви. Дори да си мислите, че животът ви е безвъзвратно погълнат от този всемогъщ кладенчов звяр…  дори да не мислите, дори да действате или дори да бездействате… пред вас рано или късно ще изскочи жабокът. Ще държи златната топка. И ще настоява да бъдете „приятели” или още по-лошо – ще настоява да получи целувка (истинска, при това по устата и лично от вас). Имайте впредвид, че жабокът е грозен. Не, всъщност той е Грозен. Отблъскващ, нереално пъпчив на фона на приказната сцена. Дори да му обещаете всичките си парфюми, копринени шалове, сребърни и златни бижута, скъпа конфекция или козметика… жабокът няма да отстъпи – той е един твърде духовен жабок и него на тази въдица и с тези мухи няма как да хванете.  Тъй като от само себе си се разбира, че сте възпитана като една малка глезена принцеса, капитулирате пред настойчивостта на жабока и някъде към десетата минута обещавате или приятелството или целувката. Получавате си топката, но не щеш ли обещанието започва да изглежда твърде лекомислено. И точно аха-аха да решите, че можете да се скатаете незабелязано – на протестните квакания на жабока се отзовава самият Цар – вашият баща – и мъдро, и величествено ви заставя да преглътнете отвращението пред горозотата и да изпълните обещанието си! Какво унижение , ха! Та ако имате късмет, след като сте се пожертвали така неохотно, има известен шанс на мястото на жабока да изскочи млад принц с весели очи (цвета на очите и косата или по избор, или според обстоятелствата).  Разбирате – веднага или няколко седмици по-късно – че прекрасният принц е бил омагьосан от зла вещица – предишната му жена/гадже или (недай си Боже) майка му. Възможно е да ви се наложи често да слушате страховитите истории за злата вещица, да бършете сълзите на принца, които спонтанно избликват от очите му само при мисълта за преживяната неправда, да бършете и след него, защото и принцовете като жабоците оставят понякога влажни, понякога цветни следи след себе си… Но тъй и тъй тази част с бърсането отива в сферата на „домакините”, а както вече се разбрахме за тях никой не иска да пише, та именно затова приказките премъдро завършват със следната крилата фраза: „И живели още дълги години мирно и честито!”

Това е, милички, реалността! Take it or leave it! Ако говорим за Яна – she’d rather leave it. Но всеки има право на избор, нали? Просто…. хубаво е да знаете предварително с какви опции за трансформации разполагате.

И все пак торните бръмбари са изолиран случай. Там трансформация не е възможна, освен следната: от жив бръмбарът се трансформира в хербариен такъв. При цялото ми уважение към еволюцията, обаче, длъжна съм да отбележа и един важен факт за бръмбарския вид: повечето са работливи и като някакви мънички, мотивирани Сизифчета търкалят насам-натам тореното си топче. Колкото по-голямо е топчето, толкова повече мирише. Но те бръмбарите от това не се притесняват. Те просто не притежават обонянието, с което да усетят неприятната миризма. И тъй по едни чисто еволюционни причини, тя остава за по-еволюиралите видове. Ако и с това не сте съгласни – ами моля ви се, не ми мрънкайте, а се оплачете на Еволюцията. Аз какво мога да направя!? За да сте щастливи?