От векове вървя по своя път. От векове Слънцето ме привлича в прегръдките си, а после се отдалечава от мен. От векове се стремя към него. Има ли любов по-вечна от моята?
Веднъж, отдавна, но не чак толкова отдавна… трябва да е било през 1951 година според човешкото летоброене, около 108 нови луни преди раждането на Вавилонеца, и 144 нови луни преди раждането на Яна, видях един белокос мъж приведен над лист хартия…
Останалото… вече се намира в „Писма от тигана” – книгата. Истинска, а не виртуална. Подарете си тази приказка!
Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.
„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.
Една книга за любовта.
От редакторката
Анна Димова


0 Responses to “Втори край: Писмо от Луната”