Ама вие си мислите, че се шегувам, така ли? Мислите си, че няма значение дали Ева наистина е направена от ребро? И дали наистина трябва да се срамува от постъпката си с ябълката? Не! Не се шегувам. Това е проблем от изключителна важност, заради който жените (простете ми за феминистичните наклонности през 21 век) са били обвинявани векове наред. Просто ей тъй на, защото са се родили жени. Те тогава за X и Y хромозомите не са чували. Вярвали са, че написаното в библията е истина. Фактологична. Точна. Неоспорима. Може би не им е стигало въображение, за да се досетят, че това вероятно е някакъв вид метафора. Или са им били малко уроците по литература… Но е факт – жените са се срамували от нещо, което е извършила някоя си там Ева.
Пътувах си веднъж – през миналия век ще да е било, защото бях още ученичка в английската гимназия – и до мен в автобуса сяда мила лелка с прибрана коса и бели пухкави ръце. Навежда се към ухото ми и започва с един мил глас да ми обяснява за първородния грях и как Ева е много, ама много виновна. И как аз трябва да започна да чета библията, да се моля и какво ли още не, за да помогна на колективното изкупване на греха, извършен от Първата Жена някога си там в някаква си Райска Градина… Не че й се вързах тогава на лелката. Изслушах я, защото все още бях възпитана, а после си казах „ей, света е пълен с луди!”. И продължих.
Съзнателно смятах, че между мен и въпросната Ева няма никаква, ама никаква връзка. Но подсъзнателно… аз изкупвах греха й към човечеството. Как? Ами като много други жени. Грижех се за съпрузи, на които не им пукаше как се чувствам, раждах деца, страдах, плаках, обичах, пак страдах, търсех проблема в себе си, поемах отговорност за чужди постъпки… Защото някъде дълбоко в гените ми има бъг, наречен „първороден грях”. Защото така мазохистично се държат само истински виновните за нещо. Тия дето си знаят, че не са виновни просто стават и си търсят нова Райска Градина. А аз - като някаква си неуспяла журналистка – за половин Сатурнов цикъл успях да навъртя два неуспешни брака, че да ми е още по-гадно. Защото това „заслужавам”. Мама си мислеше, че съпрузите ме напускат, защото не мога да готвя или защото не простирам прането по цвят и вид. Или защото не правя секс с тях. Или защото не правя секс какъвто те искат. А аз някъде към края на втория брак вече се поосъзнах и се разбунтувах: ама моята функция е да съм някаква притурка в услуга на мъжете ли? Винаги на разположение. Винаги усмихната. Винаги готова за секс. Длъжна ли съм да пресъздавам Райската Градина за моят личен Адам, и когато – видите ли – не успея, да се чувствам виновна и да ги оправдавам, че имат основание да ме напуснат – та аз не съм Идеална!
Както обичам да казвам в по-просветлените си моменти: „винаги има сделка, но тя не винаги е изгодна и за двете страни”. И имам подозрения, че на Адам му е изгодно Ева да смята, че е виновна за ябълката и за изгонването. Имам подозрение, че на Адам му е добре да се изкарва невинна жертва на женската хитрост и лукавство. Затова не е зле да установим той какъв зодиакален знак е, че да ни е по-ясно как да решим многовековната дилема. И на помощ, разбира се, идва още по-многовековната Астрология.
Щом е направен от кал, значи ситуацията е ясна – Адам е земен знак. Така от 12 възможности бързо ги свеждаме до три: Телец, Дева и Козирог. И трите знака се славят като много работливи. А Адам, както знаем, след изгонването се е скапал от работа – от тогава та до ден днешен мъжете са „осъдени” да ходят на работа и да изкарват прехраната. До скоро де. От известно време насам има нова мода – мъжете да си стоят в къщи безработни и недоволни от живота, а жените да правят кариера. Ама това е друга тема. Навярно феминизма най-накрая е успял да промие съзнанието на жените и да отрови атмосферата и те – мъжете – пак имат повод да се изкарват жертви. Ама това е пък една още по-друга тема. Да се върнем на Адам. Първият мъж.
Както споменахме той е там — в Райската Градина, където нищо не се случва. Там цари безвремие. Няма работа за вършене… И все пак бихме могли да кажем, че бог го е оставил да почине след като е свършил една много, ама много важна работа. Сещате ли се каква? Ами дал е имена на всичко, дето бог го е създал. Нарекъл е тревичките, цветята, дърветата, храстите, животинките , птиците, небето, водата, земята… ВСИЧКО! Това ще да е бил Къртовски, Гигантски Труд, защото светът – ще се съгласите - е изключително разнообразен. Имал право на почивка, имал право на една Ева да му радва окото и душата.
Та там, където има наричане, където има подреждане, класификация, категоризация (по род и вид) – там има Меркурий. А по стечение на обстоятелствата единственият земен знак, управляван от Меркурий е Дева. Следователно, Адам е зодия Дева! И макар този път да не ми се спори – вие все пак имате право на мнение.
Не е нужно да обръщаме внимание на факта, че Водолей е мъжки знак, а Дева – женски. Че Уран, например, се води висша октава на Меркурий (макар и двете планети да се считат за безполови или андрогинни). И че направо сме станали за резил (ний, човечеството), че предците ни са управлявани от планетите на мисленето, интелекта и идеите, а мъжете и жените не можем да се разберем вече колко хиляди години…
А както обичам да казвам в едни други, просветлени моменти – Райската Градина съществува, само трябва да я населим. Което не е толкова трудно. Ако на двамата им се иска непреодолимо да са сами, да се разхождат голи, да се докосват - значи имаме всички необходими елементи за реставрация на тази Райска Градина. А тя – тя си е в душата…
Последен въпрос: някой има ли представа кой е дал име на науката ЕВОлюция? Ако не е бил Адам, кой?
Loading ...
Оле,БожЕ!Не се бях замисляла до този момент /Защо ли??:)))/, коя зодия е Адам?:))) Много логично и резонно ми звучи да е Дева…по редица причини още, но да не обидя някой мъж Дева, читател на Блога, та ще си замълча…То много зависи и от аспектите на Адам, ако има много поразени планети и много кармични аспекти. Ще трябва Яна, да се поразтърсим, поне космограмата на Адам да направим! Какво ще кажеш? Само за сведение да кажа, че аз съм също Дева/но с точен съвпад на Слънце, Уран и Плутон:))), астролозите знаят какво означава това:)))/ и принципно нямам нищо против тази зодия, разбира се!
Искам да взема отношение за Реброто Адамово и Евите. Категорично Не съм съгласна с тази теория, теза, притча, мит, метафора и т.н.,…защотооооооооо…вероятно и аз съм феминистка, която много рядко си го признава. Но все пак, ще си позволя да предоставя на любезното ви внимание следното виждане по въпроса, което не е мое, ще цитирам една руска авторка, но много ми допадна /пак ще попитам риторично, защо ли??::))/ и което ми прозвуча много аргументирано. Ето цитата:
“Всеизвестен и библейският мит за сътворението на жената. Отначало Бог създал мъжа, а после от неговото ребро-жената. Точно този мит лежи в основата на цялото съвременно устройство на свата.
“И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от котсите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото евзета от мъжа (си).”
Битие 2.21-25
Продължение:
“Не смятам да споря със Свещеното Писание. Само искам да развенчая най-голямата мистификация, свързана с този мит. Работата е там, че Вехтият в този вид, в който го познаваме, е превод на някои части на Тора /Божественият закон/. Когато са превеждали от иврит текста на Писанието, е била допусната фатална неточност. Ребро – това е само едно от значенията на думата “цела”, употребена в оригинала. Другото значение на думата, по-точното, е гранична плоскост или страна. На пръв поглед – Дреболия! А заради тази дреболия се е променил дълбокият смисъл на Писанието. Според оригинала жената изобщо не е била създадена от реброто на мъжа. Мъжът и жената били сътворени едновременно, но после Бог разделил единния цял човек /андрогин/ на две граничещи си същности, на две страни – мъжка и женска.
И великата Книга на Промяната “И Дзин” дава точно такава трактовка на “началото на всички начала”.
“В началото е било Дао, след това то се е разделило на мъжко и женско – Ин и Ян”
Тук цитата свършва. Звучи ли ви убедително? На мен – Да! Въпреки, че не мразя мъжете, напротив, но не съм съгласна с мита за реброто Адамово. Мисля си, че не съм и от най-изявените феминистки, знам ли? Може и да ви изглеждам от страни като шопа от вица, дето заявил, че и той много мразел апартейдо и…негрите.:))))
Ех, поредното астро-библейско проучване…
Ама както се пееше в една песен – “Adam, Adam… Who the fuck is Adam?!”
Честно, не ми пука! И противно на образа с карабините и джигитайците и закусването с младо мъжко сутрин – обичам мъжете – живи, мърдащи и мислещи!
Както ние, жените се засягаме като ни вкарват в калъп – още повече това важи за мъжете. Защото мъжете са доста по-индивидуалисти от жените. Някак женските сами се правят на нощни шкафчета – най-вече за да се харесаме на мъжете (или повече за да позеленее от яд конкуренцията ни): купуваме си дрехи по калъп, правим си косите по калъп, четем книги по калъп… Може би не точно калъп – рекламни, модни норми. Да, знам, че има изключения, но дори и изключенията си приличат толкова много… Направо ги съжалявам понякога съвременните мъже – как не си объркват жените в гората от кукли.
В този смисъл – ами може Ева да не е била създадена от кал или от ребро – може просто да е излязла от един голям конвеир. Адам – като един прототип (бъгавичък, ама какви фийчъри) може даже да се води изкуство. Но масовото производство – то е консуматив! Като кукли Барби: Ева – съпруга, Ева – изследовател, Ева – тъпата кифла, Ева – феминистка…
Всеки от нас си носи сам и старите грехове и трънените венци, и зодията… И не ме ебе според разните свещени книги кой как са го направили, от какво и кво, аджеба, е светело на небето в този миг. Мен са ме направили мама и татко – от любов, пот и малко дребни клетки. А после сама съм се донаправила през живота си, и все още майсторя, дебъгвам…
Аз пък Луци не мога да се съглася. Щото пък моето си его и моето засягане като ме метнат в калъпа на “празноглавите жени дето само гледат положението и това дето го има в джоба (демек сметката)” ми е супер обидно. Па може и да съм мъж в душата си, ДГЕ! А, и никак не ме кефи да ми обясняват как жените са създадени от някакво си ребро. Добре че не било апендикса, щото с и без него е все тая нали?!
Андрогинността като начало и на мен най-много ми допада от всичко.
Иначе – всички са ни създали от дребните клетки, след като са дошли онез двамата от градината Райска, но пък мисля, че детето само избира къде да иде и аз – сама, ама абсолютно сама съм си избрала да се пръкна точно при мойте си родители. Синът ми разказва, че сам е дошъл при мен, гледал ме дълго време докато бил звездичка и решил аз да съм му майка хем никой не му е обяснявал какво е било преди да те посеят в корема на майката.
Т’ва за женските…Както казва един мой познат, че и баща ми казваше – мъжът може да е главата, но жената е шията. Жената избира от кого да има дете, жената е тази, която решава кой да я осемени и си избира “уж” най-годния и здравия и с добри гени мъжкар. Това го има и при животните.
Масовото производство в личен план го няма
. Калъпът – не за моя живот. По калъп Адамовци и Еви не раждам.