Шараните

Ти казваш „кръвта е червена”.
Аз казвам – не! Кръвта е кръв.
Кръвта е мирисът на живост.
Кръвта е диря на смъртта.
Белязване от зъби или раждане,
а под Луната – черна е кръвта.

Ти казваш „аз съм ловец”.
Аз казвам – не! Ловецът не убива.
Ловецът е верен на своята женска.
Той храни глутницата и децата.
Той пази, ръмжи, разкъсва и вие
с обтегнат гръклян – към Луната.

Ти казваш „воят ти стърже
като наточен бръснач по стъкло”.
Аз казвам – да! Във твоя свят.
Ти имаш ли във твоя свят Луна?
Във моя свят воят е музика,
а ти не виеш – освен от кръвта.

 От съучастниците: Единак и Like the Wolves