Шараните

Аз нямам сили да те променя
и да те обясня
Никога не съм вярвал, че мъжът може да промени жената
Лъжци са мъжете
които смятат
че са създали жената
от едно свое ребро
Жената не произлиза от мъжко ребро, никога не е,
той е този, който излиза от утробата й
като риба, която се издига от дълбините на морето
и като потоците, които се отклоняват от реката.
Той е този, който обикаля слънцето в очите й
а си въобразява, че е неподвижен център

Аз нямам сили да те укротя
или да те опитомя
или да променя инстинктите ти.
Това е невъзможна задача
Аз изпробвах своята интелигентност върху теб
а също и своята глупост.
Нищо не проработи с теб, нито наставления
нито изкушения.
Остани примитивна, каквато си.

Аз нямам сили да променя навиците ти
от тридесет години си такава
от триста години
буря затворена в бутилка
тяло устроено да усеща миризмата на мъжа
устроено да го напада
устроено да триумфира над него

Никога не вярвай на това, което мъжът говори за себе си,
че той е този, който пише поезията
и този, който създава децата
Жената е тази, която пише поезията
а мъжът се подписва под стиховете.
Жената е тази, която ражда децата
а мъжът се подписва в болницата,
че той е бащата

Аз нямам сили да променя твоята природа
моите книги не са ти от полза
и моите убеждения не те убеждават
дори бащинските ми съвети не ти носят добро
ти си кралица на анархията, на лудостта, на принадлежността
към никого
Остани такава
Ти си дървото на женствеността, което расте на тъмно
няма нужда от слънце и вода
ти си морска принцеса, която е обичала всички мъже
и не е обичала никого
спала е с всички мъже… и с никого
Ти си Бедуинска жена, вървяла с всички племена
и завърнала се девствена
Остани такава!

Низар Кабани