Шараните

Някъде съществува един автор, съчиняващ романа на живота ни, и то така, че чрез привидно случайни събития се разгръща истински сюжет, незнаен за нас.

От дете ме тревожи мисълта, че много искам да напиша нещо, но всичко вече е написано. При този вътрешен блокаж, не ми оставаше нищо друго освен да консумирам книгите. Хранех се с приказки, истории, романи, митове… После един психиатър ми каза, че не съм чела правилните книги и затова съм финиширала с грандиозна депресия. Аз обаче смятам, че той греши.

„Животът се храни с живот, няма как. Първият му закон гласи – или аз ще изям теб, или ти ще изядеш мен; а за съзнанието този проблем е доста трудносмилаем. Това изхранване на живота с живот – тоест със смърт – е било в ход милиарди години, преди очите да се отворят и да осъзнаят какво става, дълго време преди Homo sapiens да се появи във вселената. Жизнените органи са еволюирали така, че да зависят от смъртта на други създания, за да продължат съществуването си. Тези органи имат импулси, за които нашето съзнание дори не си дава сметка; когато ги осъзнаем, можем да изпаднем в ужас, че кошмарът „изяж или ще бъдеш изяден” представлява собствената ни същност.
Въздействието, което този ужас – това чудовище, наречено живот – оказва върху едно чувствително съзнание, е колосално. Животът е страховита сила и ако не беше така, нас изобщо нямаше да ни има. Първата функция на един митологичен ред е била съзнанието да се примири с този факт”
Джоузеф Кембъл

Поглъщах митичните образи, а те на свой ред ме поглъщаха. След сблъсъка ми с психиатъра, с който не се съгласих, станах астролог. Бях приела неизбежността на битието, но изпитвах силна потребност да разбера какво го движи.

„Втората функция на митологията е да представи картина на космоса, която да подхранва чувството на мистично преклонение и да обяснява всичко, с което влизаме в досег в заобикалящата ни вселена.”
Джоуезеф Кембъл

След сблъсъка ми с астрологията, която ме накара да се преклоня пред гигантския космически часовников механизъм, се поддадох на изкушението да го използвам в живота, да обясня на другите как работи, да им дам възможността да чуят тиктакането е да откриват в този звук чудото на съществуването си. Така станах консултиращ астролог.

„Третата функция на митологичния ред е да утвърждава и поддържа определена социологична система: общ за всички набор от правила на поведение, повели и забрани, на които конкретната социална единица се осланя за съществуването си.”
Джоузеф Кембъл

И тогава се сблъсках със себе си. Грандиозен сблъсък, последван от нова грандиозна депресия. Разпад. Поглъщане. Бездна. Тръгвам назад по собствените си стъпки. Аз съм продукт на обществото, но то се променя. Опитах се да се справя с ролята си, но тя се променя. Единствения закон е промяната, единствената реалност е движението. За какво да се хвана? Как да се променя? Но да остана себе си? Как да изчезна и пак да се родя? Как да премина от живота през смъртта към нов живот? Пък и нямам много време за губене.
Това, че съм астролог, не ми помагаше, никак даже…

„Четвъртата функция на митологията е психологическа. Митът трябва да преведе индивида през различните етапи на неговия живот, от раждането, през зрелостта и старостта, та чак до смъртта.”
Джоузеф Кембъл

Щом има път, тръгвам…

„Влезте в гората откъм най-тъмното място, където няма пътека. Има ли пътека, то тя е чужда; всяко човешко същество е неповторимо явление. Идеята е да намерите собствения си път към блаженството.”
Джоузеф Кембъл

И без път, тръгвам …