Шараните

И децата знаят, че за да се смели брашно са нужни два воденични камъка. Във връзката Сатурн-Нептун камъкът е само един. Нещо повече – Нептун символизира мощта на водната стихия, прочута с това, че не само може да потуши огън, ами може да изглади и най-ръбестия камък. Как? С постоянство, търпение и време. Чудесно, но тези три така нужни качества са Сатурнови, а не водни. Разбира се, това го знаят само астролозите и не е нужно и вие да се обременявате с излишни противоречиви мисли ако не принадлежите към тяхното съсловие. Ако все пак си падате малко нещо астролог, помислете. Излиза, че водата използва Сатурнови похвати, за да победи Сатурн. Който пък използва водни похвати (лъжа, манипулация), за да победи Уран, въздуха. Който пък използва огнени похвати (агресия и насилие), за да осигури неприкосновеност на престола си, който малко или много е земен символ на властта. В природата нищо не е напълно чисто или абсолютно – хей, да живее относителността! Но не относителността на Айнщайн, а тази ежедневната, която ни помага вечер да се загърнем с одеалото на неизменната сигурност, че всичко е преходно и няма как да знаем какво точно ще ни донесе утрешния ден (та ако ще да сме най-великите астролози на света).

Нямате си такова одеало? Би било страхотно ако бързо си го измислите. Измислянето на смисли е точно толкова важно, но далеч по-трудно от измислянето на мисли. Смислите се измислят от хора с талант на разказвачи, способни да подреждат и опаковат житейските факти по лесен и разбираем начин. Единственият проблем идва от там, че понякога смисълът е толкова дълбоко скрит, че може да остане неразгадан. Като например в случая със Сатурн и Нептун. Това е една от най-творческите и съзидателни комбинации, но принадлежи към друга категория творчество – не тихият умозрителен мисловно-емоционален-самосъзерцателен процес, а животоносната смърт. Сатурн кастрира баща си Уран – брутална и съвсем недостойна за похвала синовна постъпка. (Не че Уран заслужава похвала с неговата склонност към канибализъм.) Но какво се случва? Семето на осакатения бог пада в океана, а Нептуновата паст поема и семето, и кръвта, и болката, и омразата и от вълните излиза Венера. Тя се ражда и светът вече не е същия – в него за пръв път освен власт и смърт вече има красота и любов. Ето така се ражда Венера – като смисъл от мислите:

Венера се ражда като смисъл от мислите

Автор на картината е моята убийствено талантлива приятелка Анна Димова.

А ако някой ден разберете, че любовта съвсем не е сладка и захарна, а кърви, гори, боли, то е защото не може богинята родена от насилие, гняв и морски вълни да донесе покой. Щастие – да, покой – никога.