Ева към Лилит/Лилит към Ева

Published on February 17, 2012 in Дочуто от сонара. 0 Comments
Ева към Лилит
Не ме разбирай погрешно – нямам нищо против първите съпруги
Добре, ти си легнала с него
първа; това просто е
факт
и сигурно добре познаваш
всички негови досадни навици, като
това да си бърка в носа,
когато чете в леглото
Той не е правил това с теб?
Разбирам.
Не ревнувам. Аз
не вярвам в ревността, а нещата, в които не вярвам
не могат да ме наранят. Но кажи ми,
честно, какво си сторила на бедния човек?
Той е нервна руина.
Не може да се опълчи на шефа си, има
болки в сърцето през цялото време –
мисля, че все нещо трябда се е случило,
за да остави
един мъж
толкова ранен.
Той ми разказа колко красива си била.
Тъмният, драматичен тип.
Обикновено не говори за теб,
но когато ние – е, добре, отдавна –
когато – нощем –
ние – в тъмното, той винаги –
викаше твоето име
в определен момент.
Не е моя работа, но ти би трябвало да си правила нещо много специално,
за да накараш мъж да те помни по този начин
Лилит към Ева
Аз просто казах „не”.
Тогава получих
цялото му внимание
за първи път.

Ева към Лилит

Не ме разбирай погрешно – нямам нищо против първите съпруги

Добре, ти си легнала с него

първа; това просто е

факт

и сигурно добре познаваш

всички негови досадни навици, като

това да си бърка в носа,

когато чете в леглото

Той не е правил това с теб?

Разбирам.

Не ревнувам. Аз

не вярвам в ревността, а нещата, в които не вярвам

не могат да ме наранят. Но кажи ми,

честно, какво си сторила на бедния човек?

Той е нервна руина.

Не може да се опълчи на шефа си, има

болки в сърцето през цялото време –

мисля, че все нещо трябда се е случило,

за да остави

един мъж

толкова ранен.

Той ми разказа колко красива си била.

Тъмният, драматичен тип.

Обикновено не говори за теб,

но когато ние – е, добре, отдавна –

когато – нощем –

ние – в тъмното, той винаги –

викаше твоето име

в определен момент.

Не е моя работа, но ти би трябвало да си правила нещо много специално,

за да накараш мъж да те помни по този начин

Лилит към Ева

Аз просто казах „не”.

Тогава получих

цялото му внимание

за първи път.

© Copyright 1995, Michelene Wandor

Астрологична прогноза на финансовата криза (най-последната)

Published on September 6, 2011 in Звездни отражения and Стръв и куки. 0 Comments

Майтапа настрана, обаче астрологията ще се окаже вярна. В долния съвпад на Меркурий индексите заораха надолу. След краткото като пролетен ветрец покачване, движението отново е надолу и сценарият от 29-тия градус на Лъв (а именно седмицата след 27 юли, изпълнена със страх, съмнения, спекулации и червени минуси) – неизбежно се повтаря.

Дали ни очаква нещо положително, когато Меркурий прескочи опозицията с Нептун и влезе в Дева? Определено да, но не и трайно. Самата опозиция Нептун-Меркурий говори за масова заблуда и действия основани най-вече на манипулации, лъжи и изопачена информация. Онези, които най-много допринасят за ситуацията са всъщност медиите-разпространителки на финансови новини. Не търсете логика, защото такава няма. Не търсете и Онзи, който Дирижира Парада – първо, добре се е скрил и второ, най-вероятно не е сам. Един вид искам да кажа, че поради простия факт, че световните икономики са взаимосвързани, никой не може да предвиди или проследи причинно-следствените връзки. Но ако някоя заблудена Темида се съгласи да измери на везните си едно икономическо решение и една новина, която го отразява, новината ще наклони решително везните в своя полза (при това, забележете, няма изискване новината да отразява реалността вярно). Също така смятам, че точно разбиращите от икономика ще се фрустрират най-много от разиграващата се драма.

Първите положителни аспекти на Меркурий в знака Дева са тригони към Юпитер и Плутон. Те се случват на 12-ти Септември – ако и тогава не просветне, ще се наложи отново да гледам картата и да се чудя вярна ли е астрологията или не и може ли да се използва за финансови прогнози.

Това, което липсва от тази така наречена прогноза са две неща – едно силно положително и едно силно отрицателно:

Отрицателното: Някой (аз) пропуска факта, че юпитер и сатурн са във фаза между опозиция и дясна квадратура в техния общ цикъл, започнал със съвпад преди 11 години. Отбележете си, че това става в същия знак, в който Юпитер се намира в момента – Телец. Забележете и, че при “раждането” на този цикъл е заложена дестабилицазия от една квадратура с Уран… Уран участваше и в опозицията между Юпитер и Сатурн – в съвпад с Юпитер – през 2010 година. Точно тогава се е получило странно изкривяване – раздуване и пресилен оптимизъм, чиито последствия “берем” в момента. Затова не мисля, че е реалистично да очакваме цветя и рози в следващите  поне 5 години (до квадратурата между Юпитер и Сатурн от знаците Лъв-Скорпион и Дева-Стрелец. А като свърши петрола съвсем не знам какво ще правим…

Положителното: Юпитер и Плутон са в тригон помежду си, в земни знаци. Навярно сред управляващите и финансистите все още има здравомислещи и здраво стъпили на земята индивиди, които въпреки хаоса са способни да взимат правилни решения. Само не търсете информация за това в медиите, ще останете разочаровани, защото такава няма да има. Като завършила специалност журналистика смея да твърдя, че да пишеш за финансова криза и страхове от бъдещ глобален крах на икономиката е далеч по-яко и ще привлече много по-голяма аудитория, отколкото да отразяваш реални събития, в които няма нищо вълнуващо. С други думи, максимата на журналиста “смъртта на един е трагедия, смъртта на хиляда – статистика” важи. Винаги.

Астрологичен анализ на финансовата криза (най-последната)

Published on August 9, 2011 in Звездни отражения. 2 Comments

Питам (се) аз – намери ли се тук или в чужбинско астролог, който да я предвиди тази извънредна криза, в която се оказа световната икономика? Човек би си помислил, че толкова голям срив (това Щатите да загубят едното А от трибуквения си рейтинг) е достатъчно голямо и мащабно събитие, че да не се е показало горе сред звездите. Да не говорим, че не само Щатите бяха цапардосани здравичката – икономическите новини и борсовите показатели на старите континенти Европа и Азия също светят в червено. Та питам (си) аз – някой да е чел наскоро прогноза от астролог предвиждаща кризата? Не. Тогава защо да продължавам да вярвам, че астрологията може да познае важните неща, които бъдещето ни носи?

Както повечето средностатистически астролози, и мен много ме бива в пост-анализ на събития. Всичко вече се е случило, остава само да погледнем небесната геометрия и да нанижем думите като мъниста на конец. От 27 юли насам, борсовите индекси вървят смело надолу. Колкото по-смели индексите, толкова по-уплашени инвеститорите.  Страх и паника и въпроси без отговор. Има ли по-благодатна почва от това за един успокоителен астрологичен анализ, който (най-сетне) да хвърли светлина върху космическите причини за разиграващата се вече почти две седмици икономическа (м)истерия.

В картата за 27 юли – денят когато спускането надолу започна – се набива на очи една доста точна и подозрителна опозиция межуд Меркурий и Нептун. Всички астролози, а и немалко неастролози са наясно с факта, че Меркурий управлява търговията, а Нептун не му е работа да се меси в цифрите, защото само ще излъже или заблуди. Мдаа, не изглежда реална тази криза – поне на този пръв поглед. Затова хвърлих и втори.

Вторият поглед показа, че Меркурий се намира в сянка – демек скоро ще става ретрограден и му е мътна и кървава работата и на него. Много вероятно му се иска и той да поспре, да помедитира, да се обърне към себе си и да отмори. Това никак не е добре. Нещата винаги се объркват, когато Меркурий стане ретрограден. Е, има и такива дето ако са били много объркани се оправят (не за друго, ами просто няма вече потенциал за по-нататъшно объркване). Ала с борсата нещата изглеждаха твърде добре и оптимистично. Значи тоя хаймана има нещо наум, ще мъти водата. Я да му хвърля аз още един (трети поглед).

Третият поглед засилва тревогата – ами той Меркурий се намира в критичния 29-ти градус на Лъв. (За сведение на незапознатите, всеки 29-ти и нулев градус на всеки знак е критичен – плюс някои други дето няма нужда да ги коментираме точно сега.) Вай, вай, вай! Критичен значи криза ще има! А с този Нептун в опозиция в критичния нулев градус на Риби, чака ни не просто криза, а потъване в бездната на безграничния океан на име Хаос.

Въпреки настоятелните августовски жеги, започва да ме втриса. Ставам да си взема ефемеридите и четвъртия поглед забива на… 1 градус, 12 минути и 4 секунди в Дева. На този некритичен, нокритичноблизодокритичните 0 и 29 градуси, Меркурий ще спре и ще се обърне наопъки. Демек може да отдъхнем, но не задълго, защото обръщайки се той пак ще заоре директно през 0 и 29 докато се върне в по-спокойните територии на Лъва, а след това – познайте! – когато евентуално стане директен ще трябва да мине за трети път през критичните градуси преди да отпраши в безопасната твърд на знака Дева. До тук може да се направи следния извод: каша ще има, няма да се оправи за този ретро цикъл на Меркурий, но пък има потенциал да се позадълбочи. За по-нататък трябват още погледи.

Вече съм стресирана, но продължавам напред – пети поглед! Този път проверявам мидпойнтите на градуса на Меркурий (за 27 юли). Нов поглед – нова изненада! Ами че той няма пукнат мидпойнт бре! Това си е направо съмнително. Дори с мидпойнти на Меркурий не може да се вярва, а сега – направо мирише на космически заговор и конспирация срещу такива заблудени души като мен, дето се опитват да съберат трошици информация за бъдещето чрез  честен и почтен астрологичен анализ.

Преглъщам, а на гърлото ми заседнала буца. Шестият поглед установява, че Марс от Близнаци (знака управляван от Меркурий) прави елегантен финт (разбирайте секстил) към крилатия си събрат. Започва да ми става ясно. Когато Марс и Меркурий се съюзят чрез аспект, тогава можем да говорим за игри, лъжи и спекулации целящи да дестабилизират – в случая световната икономика –  и да спечелят на дребно чрез хитроумни ходове. Ееех, значи може да се направи извода, че каквото и да се случи няма да е много истинско, но пък ще има някой дето ще дърпа конците в своя полза и остава една-едничка надежда. Че когато същият тоя Марс мине през критичния 29 градус на Близнаци и след това през нулев критичен на Рак, спекулантите също ще изпаднат в криза и ще си вземат поука от глупостите, които вършат.

Седмият поглед, изпълнен с влажен страх, го хвърлям към борсовите индекси. И що да видя!?! Те позеленели! Дигнали се (…. им!!!). Яд ги е, че ги анализирам. Ако пък моята астро закачка успя да ги стресне и да им повдигне духа, значи мога да продължа да ги наблюдавам с моите астро-специфични погледи. Не вярвам някой някога да признае, че астролозите са спасили света с точните си предсказания или драматичните си следсказания, но си струва да опита човек. Особено като няма какво друго да прави в горещ августовски следобед – освен да пие вода с лед, да зяпа google.com/finance и да натиска бутона Real Time Clock на астрологичната програма.

P.S. Напоследък като спомена кризата в контекста на това, че не разбирам какво се случва защото не отбирам бъкел от икономика, чувам един и същи коментар: “те и икономистите не разбират от икономика”. Чудя се дали същото не може да се каже и за астролозите… като мен.

Уроците на Гертруда: Урок 5

Published on February 28, 2011 in Звездни отражения. 0 Comments

Четирите Елемента
или
От какво е направен светът?

Астролозите ще ви отговорят, че светът е направен от четирите елемента – огън, въздух, земя и вода. Два от тях са мъжки, другите два женски. Пасивни и активни. Ин и ян. И да, всеки един елемент кореспондира с определени понятия и явления:

Огънят е действие, воля, чиста енергия и …его.
Въздухът – интелект, общуване, обмен, синтез.
Земята – структура, стабилност, инертност.
Водата – това са емоциите, чувствата, паметта, въображението.

Можете да прочетете много за тези елементи както от книги, така и в Интернет. Ако изучавате сериозно астрология, навярно личният ви преподавател вече ви е предупредил, че четирите елемента не се срещат в чист вид. Затова липсата на един или друг в хороскопа не трябва да се приема като Велик Дисбаланс или Велика Трагедия.

Химиците признават, че органичната материя е изградена от 4 основни елемента: кислород, въглерод, азот и водород. Плюс „още други”. От каквото и „друго” да е направено нещо живо, тези четири винаги са там. Факт.

Астрологията описва света по аналогия. Следователно бихме очаквали да има някаква – поне мъничка налична аналогия – между четирите химични и четирите астрологични елемента.

Водород – химичният елемент с атомен номер 1, изписван със символ Н. Водородът е най-лекият и най-разпространен химичен елемент във вселената. Водородният газ (H2) е безцветен, без мирис и вкус, а при нагряване образува… вода. Гърците са го наричали „създател на вода”. Водородният газ е лесно запалим, а водородните молекули са много реактивни и лесно се свързват с други вещества. Водородът участва в състава на водата – H2O. Водородът съставлява около 75% от материята във Вселената. Звездите – същите онези, в които астролозите се взират от време оно – са съставени предимно от водород под формата на плазма.
астрологични аналогии: въздух, вода, огън

Въглерод – химичният елемент с атомен номер 6, изписван със символ С. Един от малкото елементи познати от античността. Името му произлиза от гръцкото carbo (въглен). По-известните алотропни форми на въглерода са графита и диаманта. Чистият диамант е съставен само от въглерод и е прозрачен, безцветен кристал. Всички форми на въглерода са изключително стабилни и се изисква много висока температура за реакция.
астрологични аналогии: земя, огън (след огъня остават въглени)

Азот – химичният елемент с атомен номер 7, изписван със символ N. Азотът е инертен газ без цвят, мирис и вкус. Всички живи организми съдържат азот – азотният цикъл описва движението на азотните молекули от атмосферата в биосферата и органичните вещества, и обратно в атмосферата. Молекулата N2 e изключително трудна за разбиване – толкова здрава е връзката между двата атома. При разбиването й се отделя огромно количество енергия. При много ниска температура азотът се втечнява.
астрологични аналогии: земя, вода, огън

Кислород – химичният елемент с атомен номер 8, изписван със символ О. Името му произлиза от гръцкото oxys (кисел) и genes (образувател). Още в името на този елемент е допусната неточност – преди време се е смятало, че кислородът задължително участва в състава на киселините. При стандартна температура и налягане, два атома от елемента се свързват в една молекула O2 – безцветен газ, без мирис и без вкус – въздухът, който дишаме. Кислородът съставлява по-голямата част от масата на водата, а от там и от масата на всички живи организми (2/3 от човешкото тяло са кислород).
астрологични аналогии: въздух, вода

Може би самият подход да се търсят астрологични аналогии в химията е бил погрешен… ала резултата се оказа доста объркващ. Едно е сигурно – ДНК-то ни се състои точно от тези четири елемента (плюс фосфора, който участва само в изграждането на скелета на ДНК молекулата). За да спра да се излагам с липсата си на познания в уважавани науки като химията, решавам да заложа на езотеричното в подхода към четирите елемента. И тъй като езотериката е нещо, от което съм се дистанцирала напоследък, на помощ се притече приятелката ми Зуза, която по образование е квантов химик (и се явява нещо като моят личен Заратустра).

Тъй каза Зуза:
В древността, идеята за четирите основни класически елемента: Земя, Въздух, Огън и Вода, често е съпроводена от петия елемент или т.нар. квинтесенция, наречен Етер в древна Гърция.
Същата концепция за света я има и в древна Индия. В Хиндуизма се счита, че четирите състояния на материята описват самата материя, а петият елемент е извън материалното, т.нар. нематерия. Подобен списък от елементи има и в Китай и в Япония. В Будизма петте велики елемента, към които често се добавят още два, не се разглеждат като вещества, а като категории на сетивното възприятие (чакри). Според теорията на седемте чакри, чакрата на Етера е в гърлото.
Етерът (означава “чист, свеж въздух” или “чисто небе”) според Платон е “това, което Бог е използвал за скициране на вселената”.
Аристотел добавя етера като квинтесенция, като обяснява че земята, въздухът, водата и огънят са земни и нетрайни елементи. Щом в небесата не се наблюдават никакви промени, то звездите не могат да бъдат направени от четирите елемента, а са създадени от някакво различно, инертно, небесно вещество, което не се променя. В системата на Аристотел, етерът няма свойства (не е горещ, студен, влаже или сух), той не може да се променя (освен да променя мястото си) и според своята природа, се движи в кръг. Средновековните холистици твърдят, че етерът може да търпи промени в плътността си и според това твърдение, планетите са по-плътни от останатала материя, която изпълва Вселената.
Хинду вярват, че Създателят е използвал “акаша” (т.нар. етер), най-изтънчения елемент, за да създаде традиционните 4 елемента. Всеки елемент, веднъж създаден, се използва за създаване на следващия, все по-малко изтънчен от предходния. Хинду вярват, че всичко на света, вкл. и човешкото тяло се състои от петте елемента и когато човек умре, тялото се разтваря в петте природни елемента като по този начин се спазва природния цикъл на Създателя. Всеки от петте елемента се свързва с едно от петте сетива и играе като груба среда за преживяване на усещания. Според Хиндуизма, основният елемент Земя е създаден от всички други елементи и заради това може да бъде усещана с всичките ни пет сетива – слух, допир, вкус, миризма и поглед, Следващият по-изтънчен елемент – водата – няма мирис, но може да се види, вкуси, чуе и почувства. След това идва огънят, който може да бъде видян, чут и почувстван. Въздухът може да се чуе и почувства. Акаша (етерът) е средата на звука, но е недостижима от другите ни сетива.

Тъй разбрах аз (случайно):
Химичните елементи (основните четири и всички останали от таблицата на Менделеев) образуват едва 4% от общата маса на вселената. Само 4% от цялата огромна вселена е направена от атоми. Останалото е тъмна материя, в която няма протони, неутрони и електрони – нейният състав е неизвестен. А онова, което не е материя, то е… тъмна енергия.  Ако трябва (смело) да направя аналогия и да напасна макрокосмичната картина към микрокосмичната – нашето тяло, което е изградено от атоми и елементи, е само 4% от нас. Останалото, невидимото – душата и духа.

Извод:
Колкото повече остарявам, толкова повече не разбирам света. Започвам да знам, че нищо не знам и това ми действа много успокояващо.

Уроците на Гертруда: Урок 4

Published on November 25, 2010 in Писма от тигана. 4 Comments

За дуалността на мъжкото и женското начало

За мое голямо съжаление тази тема е твърде зле разбрана и неточно интерпретирана в астрологията. Основното качество, което традиционно се приписва на мъжките елементи и знаци е активност – в негов противовес, на женските елементи и знаци се приписва качеството пасивност. Ако разгледаме начина на проявление на мъжката и женската енергия, ще отбележим, че първата е ориентирана към външна изява, а втората – към вътрешна. Във вътрешността, обаче, не цари пълен покой. Дори обратното – вътрешното може да бъде активно възприемащо и обработващо информация от външния свят. Ако искате да разберете този тип дуалност, забравете за пасивността. Правилната дума, която описва базовото начало на женската енергия е рецептивност. Няма по-добра и по-българска дума, затова нека обясня: рецептивността е способността да възприемаш, попиваш или пропускаш през себе си информация от външния свят. Също така рецептивността не е липса на реакция (както предполага определението „пасивност”), а друг тип реакция, който както ще се убедите сами, може мощно да влияе върху физическата реалност. Ако посеете семе в земята, процесите на покълване ще останат скрити за външния наблюдател, докато растението не поникне навън (не стане видимо). Точно тези процеси – на съхраняване и покълване – са една от характерните сили на женските енергии. Ако пуснете аспирин в чаша вода, тя ще го разтвори и така ще получите течност с нови качества, но прозрачността на водата няма да се промени за външния наблюдател. Процесите на водната стихия – разтваряне и преобразуване – са другите базови характеристики на женските енергии.

В природата силите на мъжкото и женското начало са в динамичен баланс, като ту едната енергия взима превес, ту другата. Всяка една отделна същност притежава и двете начала в себе си. Това е важно и трябва да го запомните. Да вземем за пример човешкото същество, което е изключително сложен организъм, а някои дори го смятат за корона на еволюцията. По време на първите три месеца от развитието на ембриона в утробата на майката, зараждащият се организъм притежава наченки и на мъжки и на женски полови органи. През следващите месеци едните се диференцират и така определят пола на бебето. Качествата на противоположния пол не изчезват – те се интернализират (стават вътрешни, латентни) и могат да бъда проявени както на вътрешно ниво (чрез психиката и менталнните модели), така и външно в поведението и предпочитанието на сексуални партньори. Ако в резултата на болест или травма жлезите с вътрешна секреция спрат да функционират на обичайните за конкретния пол нива, тогава енергиите на противоположния пол започват да доминират и да се проявяват. Същият тип блокаж, фрустриране или изкривяване може да се получи и вследствие на шок или травма във връзка със сексуалния опит. Когато това се случи, независимо от причината, индивидите са принудени да осъзнаят и приемат факта на своята иманентна полярност и поне да се опитат да функционират адекватно в общество, което обича нормите и има навика да заклеймява всичко, което е различно от тях.

thorЗа да разберете какво се крие зад тази промяна във вътрешния баланс на двете сексуални полярности и тяхното различно проявление, ще ви разкажа мита за един… хм, крайно мъжествен бог. Тор е представител на Нордическата митология и самото олицетворение на мъжествеността: със своята физическа сила, смелост и вълшебен чук, който ломи лошите и хвърля гневни светкавици, когато се налага. Неговата женска полярност е Фрея – богинята на любовта, красотата и плодородието. Врагове на боговете в онези древни времена били великаните – грозни същества, които тормозели и богове и хора, което налагало Тор редовно да ги поступва, за да им покаже кой е шефа тук. Е, случило се така, че един от тези великани откраднал вълшебния чук на Тор, докато той спял. Това било огромна трагедия, защото без този чук Тор бил безсилен срещу великаните, а силата в голите му ръце – твърде недостатъчна за постигане на подобни бойни успехи. Локи, един твърде многозначен бог, разкрил на Тор къде е меча и че цената, която боговете трябва да платят, за да го получат обратно е Фрея да стане съпруга на грозния великан. Нали не си мислите, че Фрея се съгласила? Този, който бил в безизходица и лишен от атрибутите на своята мъжественост бил Тор – нали е силен, нека се оправя сам. Излишно е да споменавам и, че Тор бил сломен и посрамен. Локи предложил хитър план – да преоблекат Тор като булка и да го изпратят наместо Фрея в страната на великаните. Така той ще има шансове да се добере до чука си преди някой да разгадае самоличността му и да въздаде правосъдие за коварната кражба на любимия чук. За Бог от ранга на Тор, да облече женски сватбени одежди, било огромно падение. Ала факт – лишен от мъжка сила (чука), Тор се превръща в жена. Предприема „пасивна” тактика и забулен сяда на трапезата на великаните. Нямам представа те не са ли заподозрели нещо като гледали едричката фигура на булката и количествата алкохол, които тя поглъща. Разбира се, идва култовия момент, в който Тор грабва чука си, хвърля булото и отново става мъж на място. Подобни са и процесите, които текат в психиката но човешкото същество. Ако мъжката енергия се отнеме или отслаби – на нейно място идва женската. И обратното.

Астрологията се е развивала в един предимно патриархален свят, в който женското начало е било подтискано, заклеймявано и отричано. Това е нарушило баланса и последствията… тепърва предстои да наблюдаваме странните им и опустошителни ефекти. Но поради тази причина, на небето има повече мъжки планети (Слънце/Аполон, Марс, Сатурн, Юпитер, Уран, Нептун, Плутон). Това в никакъв случай не означава, че базовата енергията, която тече през тези планети е само мъжка. Не, те имат своите женски полярности, но нашето съзнание е дресирано така, че да не ги различава и отчита като фактор. Същото важи и за женските планети – Луна и Венера имат своя мъжка полярност, която не се коментира в астрологичните текстове. Но е очевидно, че възприеманият от човека космос е дебалансиран: 7 мъжки и 2 женски планети. Единственият, който се отличава с баланс на мъжкото и женското начало е хермафродита Меркурий. В допълнение към нарушения баланс на планетите, може да добавим и съзвездията-жени: те са оковани. Касиопея – кралицата, Андромеда – принцесата. Тъжна работа, нали? Ето затова го има феминизма и няма шанс да се затрие скоро.

В чест на Венера (продължение)

Published on November 2, 2010 in Дочуто от сонара. 0 Comments
5.  Избери някой, който има вътрешен живот. Дърворезба, рисуване, писане, религия или медитация – нещо, което този човек обича. Някой, който има свой собствен път и гледа на теб като на свой партньор и придружител в пътуването. Способността да се сливате един с друг и в същото време да оставате напълно отделни един от друг е много важна. Цикличността на връзките е такава, че в определени моменти ние се сливаме в другия, а в други моменти трябва да сме отделни. Може да се каже, че връзката между двамата е като плът, която израства от тях и стои между тях, и се разтяга и може да се разтяга с хиляди мили и през много месеци и години, и се разтяга без да се къса. Това е връзката, която искаш да имаш. Връзка, в която разтягането не причинява скъсване. Връзка, в която има и сливане, и отделяне.
6. Избери някой, който има страст и влечения подобни на твоите. Връзките са за създаване на общи спомени. Те са като спестовна сметка – правите заедно различни неща, имате общи преживявания, сякаш създавате психични картини, които остават в съзнанието. Тези спомени и картини са лепилото, което държи връзката заедно. Във всеки един момент можете да изтеглите някой спомен от общата сметка – за да си припомните добрите времена, за да се провокирате един друг, за да си припомните важните неща в моменти на изпитание. А ако трудните времена дойдат и вие нямате нищо помежду си – нищо, на което да се опрете, на което сте се наслаждавали и което е ценно за двамата – тогава как ще се справите? Трябва да има нещо хубаво и просто – като излежаването заедно в леглото, или припичането на слънчева пейка, или вечерните разходки в квратала – нещо много просто и в същото време много силно.
7. Избери някой, който споделя твоите ценности по отношение на децата, родителството, семейството, корените, ролите на мъжете и жените, брака, парите, религията… Твърде идеално е да имаме общи мнения за всичко, но когато изберете някой, който споделя сходни ценности, това намалява търканията във връзката. Като минимум различията в ценностите трябва да се обсъдят и преодолеят преди двамата души да вземат решение да се посветят на връзката си. Колкото и да е важно онова окриляващо еротично преживяване, което ни привлича един към друг, точно толкова важна е и прагматичната страна на връзката. Защото ако се погрижите за прагматичното ще ви е много по-лесно да съхраните и опазите романтичното.
8. Избери някой, който е състрадателен. Който има желание и е способен да те изслуша и разбере. Ако ти си динамичен човек, а партньорът ти по-бавен и предпазлив, това може да се окаже добре за теб – той може да те научи как да намалиш темпото в подходящия момент. И обратното – ако ти си бавен и предпазлив, а до себе си имаш партньор, който е амбициозен и отворен към света – тогава той ще ти помогне да преодолееш своите задръжки и самият ти да станеш по-отворен и ескпанзивен. С времето във връзката се изграждат ритъм и хармония. По мои наблюдения (на Клариса Пинкола Естес) в една връзка или брак изминават поне 8 или 9 години докато ритъмът се изглади напълно. Отнема време, да. Да сътвориш чудо. Не чудото на „оставането заедно”, а чудото на онази велика сила в центъра на връзката между двама души – някои я наричат божествена любов.

Продължението на съветите на Клариса Пинкола Естес:

5.  Избери някой, който има вътрешен живот. Дърворезба, рисуване, писане, религия или медитация – нещо, което да обича. Избери някой, който има свой собствен път и гледа на теб като на свой партньор и придружител в пътуването. Способността да се сливате един с друг и в същото време да оставате напълно отделни един от друг е много важна. Цикличността на връзките е такава, че в определени моменти ние се сливаме с другия, а в други моменти трябва да сме отделни. Може да се каже, че връзката между двама души е като връв от плът, израснала от всеки един, съединяваща и двамата. Тази връв се разтяга и може да се разтяга с хиляди мили и през много месеци и години, тя се разтяга без да се къса. Това е връзката, която искаш да имаш. Връзка, в която разтягането не причинява скъсване. Връзка, в която има и сливане, и отделяне.

6. Избери някой, който има страст и влечения подобни на твоите. Връзката е създаване на общи спомени. Тя е като спестовна сметка – правите заедно различни неща, имате общи преживявания и така създавате психични картини, които остават в съзнанието и на двамата. Тези спомени и картини са лепилото, което държи връзката ви заедно. Във всеки един момент можете да изтеглите някой спомен от общата сметка – за да си припомните добрите времена, за да се шегувате един с друг, за да си припомните важните неща в моменти на изпитание. А ако трудните времена дойдат и вие нямате нищо помежду си – нищо, на което да се опрете, на което сте се наслаждавали и което е било ценно за двамата – тогава как ще се справите? Трябва да има нещо хубаво и просто – като излежаването заедно в леглото, или припичането на слънчева пейка, или вечерните разходки в квратала – нещо много просто и в същото време много силно и свързващо.

7. Избери някой, който споделя твоите ценности по отношение на децата, родителството, семейството, корените, ролите на мъжете и жените, брака, парите, религията… Твърде идеално е да имаме общи мнения за всичко, но когато изберете някой, който споделя сходни ценности, това намалява търканията във връзката. Като минимум различията в ценностите трябва да се обсъдят и преодолеят преди двамата души да вземат решение да се посветят на връзката си. Колкото и да е важно онова окриляващо еротично преживяване, което ни привлича един към друг, точно толкова важна е и прагматичната страна на връзката. Защото ако се погрижите за прагматичното ще ви е много по-лесно да съхраните и опазите романтичното.

8. Избери някой, който е състрадателен. Който има желание и е способен да те изслуша и разбере. Ако ти си динамичен човек, а партньорът ти по-бавен и предпазлив, това може да се окаже добре за теб – той може да те научи как да намалиш темпото в подходящия момент. И обратното – ако ти си бавен и предпазлив, а до себе си имаш партньор, който е амбициозен и отворен към света – тогава той ще ти помогне да преодолееш своите задръжки и самият ти да станеш по-отворен и ескпанзивен. С времето във връзката се изграждат ритъм и хармония. По мои наблюдения (на Клариса Пинкола Естес) в една връзка или брак изминават поне 8 или 9 години докато ритъмът се изглади напълно. Отнема време, да. Да сътвориш чудо. Не чудото на „оставането заедно”, а чудото на онази велика сила в центъра на връзката между двама души – някои я наричат божествена любов.

Уроците на Гертруда: Урок 3

Published on October 28, 2010 in Звездни отражения. 1 Comment

Дуалността

Нека започнем от там, че няма как да избягаме от дуалността. Безсмислена загуба на време е да се противопоставяме – така само влизаме в поредната дуалност. Всяко нещо в този подлунен свят съществува едновременно в две крайности, две противоположности, между които се простира разнообразие от възможни проявлениея. Винаги ще има добро и зло, тъмно и светло, топло и студено, приятно и отвратително. Ако лишите човешкото съзнание от тези полярни противоположности, цялата му структура ще се разпадне.

Защо съществува дуалността? За това си има конкретни, ама много конкретни причини, които са описани не само в отвлечени метафизични и астрологични трудове, ами и в учебниците по астрономия. Преди много години хората са смятали, че Земята е центъра на Вселената. Тази идея принадлежала на Аристотел, който твърдял, че Земята е неподвижна, а Слънцето, Луната, планетите и звездите се движат в кръгови орбити около нея. Според дълбоко мистичните убеждения на Аристотел, окръжността била най-висшият израз на съвършенство. Няколко века по-късно Птолемей превърнал тази идея в усъвършенстван и завършен модел: Земята се намира в центъра на осем обграждащи я сфери, върху които са закрепени известните тогава небесни тела – Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Това, разбира се, се оказало напълно погрешно, ала изминали още няколко века преди човечеството да си го признае. Така през 1514 година Коперник смутил обществеността с революционна идея – Слънцто е неподвижния център, около който в кръгови орбити се въртят планетите, включително и Земята. Както виждате – приближаваме се до истината, но всичко това става доста бавно. Около век по-късно Галилей, докато наблюдавал нощното небе през току-що изобретения си телескоп, установил нещо много странно: около планетата  Юпитер кръжали някакви малки спътници и луни. Това потвърдило всеобщите подозрения, че Коперник е прав и не всичко дето се върти по небето се върти непременно около Земята. И тогава на сцената се появил Кеплер.

Кеплер е германски математик, астроном и – забележете! – астролог! Това може и да не го напишат в учебниците по астрономия, но в Уикипедия го пише. Причината повечето астрономи от 16 век да са едновременно с това и астролози е следната: по това време все още няма разделение между астрономия и астрология, но съществува разделение между астрономията (подразделение на математиката) и физиката (подразделение на естествената философия). Кеплер човекътформулирал следното твърдение, което по-късно е обявено за първи закон на планетарното движение:  орбитата на всяка една планета от слънчевата система е елипса, в единият център на която се намира Слънцето. Нека отбележа, че самият Кеплер не гледал на това свое твърдение като на закон, а един вид импровизация и теоретизиране. Дълбоко закърмен с Аристотелската идея, че кръгът – това е съвършенство, на Кеплер му се струвало немислимо небето да не е съвършено и орбитите да са елипсовидни, а не кръгли. Независимо дали му се е искало или не, Кеплер бил прав и името му фигурира на челно място в учебниците по астрономия и физика. Какво да се прави – съдба! (Както биха казали астролозите.)

Но да се върнем на дуалността – тя произтича не от друго, а от елиптичната реалност. Не, ние не живеем в идеален свят и е време да спрем да се опитваме да го направим такъв. Когато някой накара планетите да се въртят в идеален кръг, тогава и дуалността ще изчезне. Целият ни свят е проекция на планетарните закони, според които фокусните точки са две – Слънцето и още една – някъде там в пространството. Съзнанието ни функционира на същият този принцип. Ако сме избрали да сме добри (а повечето хора го правят така или инак) нашето съзнание осветява онези неща, които ние смятаме за добри.Съответно – нещата, хората и идеите, които гравитират около представите ни и са в синхрон с тях, също са добри. А онова, което сме откъснали от съзнанието си принадлежи на фиктивния невидим център, който е някъде там, но не е част от нас и нашия свят – да не говорим, че въобще не би трябвало да съществува! В този друг тъмен или празен център всичко е лошо, недобро и бива отречено и заклеймено. И докато дуалността е иманентна на човешкото съзнание и не може да бъде избегната, то перфекционизма и да си настояваме, че всичко трябва да се върти в идеален кръг и всички хора около нас трябва да са идеални – това вече си е форма на наивизъм, която за щастие се лекува.

Ще намерите в мъдрите стари книги слова, които ще ви наведат на мисли, че дуалността е нещо лошо, което трябва да бъде превъзмогнато и помирено, че ако сте достатъчно осъзнати и духовни трябва да можете да застанете над противоположностите. Сигурно са прави. А може и да грешат – след като Аристотел е допуснал грешка за нещо толкова важно като центъра на Вселената, каква ни е гаранцията, че древните книги не съдържат и други грешки.

Необходимо или не, заставането над противоположностите не става с яростни усилия да унищожим едната (лошата) крайност, а да ги виждаме ясно как съществуват и съжителстват в един и същи момент, в една и съща същност навсякъде около нас. Да приемем това тихо и спокойно, без горчивина и без грам страх. Във всеки един от нас съществуват множество полюси и противоположности – единият от които е външен и видим, а другията вътрешен и невидим. Но и двата винаги са там! Така както орбитите на планетите си имат два центъра, само единият от които е видим и слънчев, така и ние имаме два центъра – единият в съзнанието, а другият – в подсъзнанието.

Съществува и още един тип дуалност – тази на мъжкото и женското начало. Но за нея следващия път.