Аз и екипът ми от Софийският офис на VMware решихме да споделим виртуално (или визуално) с колегите си от Пало Алто какви са културните различия между здравия български манталитет и този – технологичния – от Силиконовата долина. Това е резултатът. Само че аз не се наемам да му правя анализ.
Ако си мислите, че патриархата изчезва – не, няма нищо такова. Зародил се е неопатриархат: нов, модерен, як, секси и малко мафиотски.
При това този термин е изкован не от родните братя българи, а от чуждоземни експерти. На нас ни е достатъчно да ковем неопатриархата докато е още жежък… Той не е свързан с балканската ни култура, ни най-малко. Той е продукт на новото време, на пост-социалистическите процеси, на твърде предвидимото българско Его. Преди десетина години, преди да излезем на разходка, големият ми син ми сподели шепнешком: „мамо, сега като срещнем 10 жени на улицата, 7 от тях ще са пребити от мъжа си”. Възможно е тази цифра да се е покачила – да не са седем, а 9 например. Тъй като неопатриархалният мъж е як, атлетичен, с големи, но необосновани доходи и слуша дива чалга. А жените – исторически погледнато – са супер лесни за пребиване. Дори от мъжкари с по-скромни показатели.
В една TED лекция писателката Исабел Алиенде обяснява как и най-потиснатия мъж на света има под ръка жена или дете, на които да излее гнева и фрустрацията си. (Лекцията може да се гледа и със субтитри на български, струва си!) То това с боя си е старо като света. Единственото ми притеснение в случая е остава ли то част от имиджа на неопатриарха и ако да – по какво той се различава от класическото издание патриарх (освен по това, че дискриминира жените по цвят на косата и по наличие на синтетични вещества във вторичните полови органи).
Ето наближава заветния ден, в който Марс ще се обърне ретроградно. А аз вече имам оплаквания и травми.
- В неделя изтървах бутилка вино върху крака си. Пълна беше. И някак така се получи, че бутилката порази единствено средния пръст на десния ми крак. Сега там има огромен половинпръстов хематом и очаквам да ми падне заветното нокътче в близките няколко дни.
- Във вторник се убодох на пергел. Дланта на лявата ми ръка има интересна червена точка.
- Вчера – преди Коледното парти на компанията – си ударих главата докато влизах в таксито. В ляво. Боли и е леко подуто.
- Пак вчера – по време на коледното парти – паднах и се пребих в бара. В единия момент съм права и вървя, в следващия съм се проснала по уста на земята. В резултат на това – устата ми е разбита (от зъбите) и сега знам какво е да си негърка с огромни плътни устни. Само дето в ляво съм негърка, в дясно съм си аз. Не знам защо, може би левите ми зъби са по-остри. От падането обаче ме болят и дясното коляно и дясната китка. Очаквам и там да се появят синини.
Дали пък Марс не ми е сърдит задето ви предупредих, че е беляджия. Трябва спешно да си подобря отношенията с него. Стискайте палци да успея (и да оцелея).
В навечерието на Коледните празници ни очаква поредното обръщане на Марс от директност в ретроградност. Това се случва веднъж на всеки 2 години, но винаги в различен знак. И винаги е опасно! Защото става въпрос не за кой да е, а за бога на войната Марс (Арес). Там, където е замесен Марс хороскопа се превръща в хорърскоп. През 2007 ретроградният Марс навести Раците. Тази година на ред са Лъвчетата. След това идва края на 2011 и началото на 2012 – тогава под ножа падат Девите, но пък целият зодиак ще се страхува не заради ретро Марса, а заради календара на Маите. Може и света да свъриш, тъй че ако искате да се възползвате от ретроградността – моментът това да се случи е СЕГА. Ето защо трябва да се страхуваме от ретроградния Марс.
- Мъжете ще станат още по-неадекватни. Моя приятелка се чуди: “А то има ли накъде повече?”. “Има, има, как да няма.” – отговорих аз. Което не е конструктивен отговор, но все пак е по-добре да създам и в нея и във вас едни по-ниски очаквания, за да сте добре подготвени за реалността. Объркване, несигурност, сексуални проблеми, проблеми със самочувствието и себеуважението ще плъзнат като епидемия сред мъжкото “племе”. Жени, бъдете търпеливи и състрадателни (ако можете), но не очаквайте същото от Марсовците – те нито ще могат, нито ще искат да ви върнат жеста.
- Авто-травмите ще се увеличат. Нямам предвид автомобилните, а тези дето сами си ги причиняваме. Например спъваме се, падаме и си чупим някой важен кокал. Ако щете вярвайте, обаче всички тези авто-травми се случват не за друго, а защото вътрешните нива на неизразен гняв и агресивност са се повишили драстично спрямо нормалното и здравословното за човешката психика. Щастливите и спокойни хора рядко си чупят кокалите.
- Автомобилите ще започнат да дават дефекти. Дето се вика “и те душа носят”. Тук нещо се счупи, там нещо се счупи. Дефектите ще са по металните части, не по електрониката. Ако съм на мястото на собствениците на автосервизи, веднага бих покачила цените на ремонтните услуги с поне 20%.
- Публични личности от мъжки пол ще бъдат унизени публично в медийното пространство и феновете им ще изпаднат в тежка депресия от проявената несправедливост. Колкото по-кралска личността, толкова по-голяма вероятността да претърпи падение и ретроградност.
- Инфекциозните заболявания сред децата ще продължат да се увеличават, този път не заради топлото време, а заради ретроградния Марс. Пазете ги. Обличайте ги топло, давайте им Саностол и имуностимуланти, инструктирайте ги как и кога да си мият ръцете.
А ако имате шеф Лъв, с луна в Овен и асцендент Козирог… въобще не ви завиждам.
Надявам се вече сте достатъчно уплашени!
Ние астролозите сме много мързеливо племе, да знаете. Искаме признание, че астрологията е наука, а в същото време просто си седим на столчетата пред компютърчетата, плещим си заучените интерпретацийки и не си мръдваме пръстчето да проведем дори едно просто (полу)научно проучване. Та да разберем нещата дето ги говорим на клиентите истина ли са. Не! Наблягаме на подготовката – ако клиентът оспори някое твърдение, веднага го контрираме (гласно или наум): клиента лъже, картата – не! И до тук с мисленето, споровете и проверките.
Напоследък се питам (понеже си нямам друга работа и други проблеми) каква точно е нашата – на астрологията – претенция за валидност? На базата на какво твърдим, че астрологията е вярна? На личния ни опит? Съмнявам се. Всеки практикуващ астролог се е сблъсквал със ситуации, в които картата мълчи и не говори – ни истини, ни лъжи. Това, разбира се, не е приятно, и създава предпоставки да се хвърлим в търсене на теле под вола, в изучаване на нови екзотични методи, че дори и в справки от „съседни” дисциплини като таро и нумерология.
„Нашата претенция за валидност е Гоклен.” – биха казали някои. Горкият Гоклен – бих казала аз. Всички се уповават нему. А колцина са прочели или проучили трудовете му (та да са наясно с противоречията там)? Аз откровено си признавам, че не съм. Нямах и представа, че към края на живота си е отправил апел към астролозите да се откажат от недоказуемите си и неподкрепени от факти традиционни постулати и да се посветят на създаването на Нео-Астрология. Също така не знаех и че се е самоубил. (А дали е било “написано” в картата му?…)
Претенцията за валидност на астрологията може да се окаже вярата. Не научната обоснованост, не статистиката, а вярата! Това твърди психоложката Маргарет Хамилтън, професор в Университета Уисконсин, Вашингтон. Тя поне се е интересувала до толкова, че да направи проучване и да сподели своите изводи и наблюдения в статия в списание „Личност и индивидуални различия” (какви ли не списания си имат в Щатите…). Кратка справка за наблюденията на професорката:
- Астрологията използва предварително дефинирани идеи и постулати.
- Качествата приписвани на положителните (мъжки) знаци са по-ценени в обществото от качествата, приписвани на отрицателните (женски) знаци – от там и по-голямата склонност положителните да вярват на астрологията повече от отрицателните.
- Хората подхождат избирателно към идеите и постулатите на астрологията и избират да вярват в онези, които оправдават някоя тяхна негативна черта или наклонност.
- Вярата в астрологията се поддържа и от така нареченият ефект „потвърждаване на очакванията” (expectancy confirmation): тенденцията да търсим потвърждение на неща, в които вече вярваме и сме приели за истина.Изводът на г-жа Хамилтън: Ако това, което виждаме и чуваме ни харесва, не бихме могли да устоим на изкушението да му вярваме.
Моят извод: Аз съм оптимист и нося добри новини, мога спокойно да се върна към астрологичното консултиране.
Преди малко се върнах от едно важно културно събитие, а именно откритата дискусия, осъществена за първи път в скромната 6-годишна историия на конкурса “Награда ВИК за български роман на годината”. За мен събитието си беше важно и поради друга причина – журито в състав от доайени, академици и светила – беше допуснало “Писма от тигана” до първи тур на класиране, на който от 25 романа се избират 6, които да продължат напред за финалната награда. Моят роман не е сред тях, но за напълно неизвестен автор, какъвто всъщност се явявам аз, това да си сред 25-те, наред с имена като Богдан Русев, Мария Станкова, Милен Русков (с когото се запознах по повод, че беше писал против астрологията в един друг свой роман), за мен си беше истинско събитие.
Освен професор Светлозар Игов, който определи книгата като “много приятно четиво”, никой друг не спомена нищо за моята скромна творба. Разбира се, почувствах се поласкана от факта, че ерудит като него оцени и хумора на книгата като плюс, но далеч по-щастлива съм се почувствала, когато Николай Николов – учителят по български език и литература от І АЕГ, представил книгата ми на нейната премиера – я нарече “една много човешка книга”.
Ако погледна на романа от днешна дата, почти 1 година след като видя бял свят, бих казала, че той е просто една разходка на таланта ми, забележително приятна и с много късмет. Доволна съм от постигнатото! Но не смятам да захапвам амбициите както кучето кокала. Защо ли… Ами защото днес разбрах, че в България има страшно много амбициозни автори и според професор Милена Кирова една продължителна патология на българския белетрист е това, че се опитва да напише грандиозен роман, който да го изстреля директно в световната класика. Пък аз не бързам. Ще се разходя малко, из близката околност.
Г-жа Кирова ме зарадва и с едно друго свое наблюдение. Според нея по време на прехода се появява жената-белетрист, която е много повече склонна да експериментира смело, тъй като няма какво да губи “освен оковите си”. Но признание за българския женски роман като съществуваща, обособена ниша в българската литература до сега сякаш няма.
Тъй че, експериментите продължават свободно! Много сме, силни сме 
Loading ...
Коментари